Добре, че в Левски направиха два изходящи трансфера, за да им се наредят някои неща в състава. Този извод се налага все повече, след като изгледахме първия мач със Сутиеска. Всички „сини“ – и фенове, и треньори, и ръководители трепереха от оголената халфова линия вече без Бурабия, Краев и нови. Това наложи Николай Митов да направи някои промени в състава си, като се започне от схемата 4-4-2, обърната към 4-2-3-1. По-важното обаче бяха изпълнителите. В тази толкова невралгична зона се появиха Роман Прохазка и Васил Панайотов. Първият бе основата на Левски в този мач. Човек няма как да недоумява защо Прохазка продължава да бъде мъчен като десен защитник или халф, след като средата на терена му пасва като дялан камък. В халфовата линия Прохазка бе човекът, който бе барометър на случващото се. Той показа стабилност в защита, което изобщо не бе изненада. Роман знае точния момент, в който да посегне към топката и да я отнеме без излишна грубост. Умее и да подава точно, а в мача със Сутиеска се видя нещо много важно. Той е работил, ама ужасно много, върху удара си. Когато дойде в България, шутът му си бе недодялан. Сега нещата са такива, че Прохазка скоро ще подгони Гаджев, който доскоро се водеше човекът с най-хубав удар в последните години и е най-много голове от дистанция. Всеки втори шут от словака попада в очертанията на вратата, което дава едно допълнително оръжие на отбора. Когато Прохазка е поставен в средата на терена, той има тази свобода и възможност да наказва противниковите вратари от дистанция. Левски има още един допълнителен плюс, когато играе по този начин.
Понякога във футбола нещата се случват точно по този начин. Една контузия или продажба може да нареди състава и да покаже кой футболист на коя позиция трябва да играе. Навремето на „Герена“ по принуда пробваха Пелето като вътрешен халф, макар широката общественост да го знаеше като краен бранител. Това се оказа страхотен трансфер и Ангелов записа голяма част от най-добрите мачове в кариерата си на тази позиция. Подобна рокада, само че от фланга в атака в средата на терена даде възможност и на Христо Йовов да удължи кариерата си поне с няколко години, след като бе изгубил вече скоростта, която му даваше възможност да убива съперниците си по крилото. Тук-там Бижутера запълваше и дупката на върха на атаката при липсата на класически таран. Така или иначе обаче, той и Пелето, двама преквалифицирани кадри, играеха в средата на терена, при това в доста сериозна футболна възраст при последния сносен поход на Левски към титлата.
Така че тези вътрешни рокади не са нещо ново за Левски. Въпросът е на „Герена“ ясно да видят, че мястото на Прохазка е в средата на терена. И заради физиката му, и заради паса, и заради удара, а и най-вече заради лидерските качества и способността да влияе на съотборниците си. Всеки отбор се нуждае от един капитан, дори и да е без лента, в средата на терена. Словакът може да бъде тази фигура, около която да се изгради гръбнакът на новия Левски. С приятната изненада Васил Панайотов и едно наистина качествено попълнение „сините“ ще имат достатъчно конкурентна халфова линия. Вместо сега да се взимат двама полузащитници на всяка цена, на „Герена“ трябва спешно да помислят за едно крило, вместо да вземат нови и да бутат Прохазка отново там. По-добре да се вземе още един десен бек, който да конкурира неубедителния засега Цветкович, вместо словакът да пълни пак дупка в защита и Левски да се лишава от всичките му качества напред.
На „Герена“ далеч не останаха толкова много класните играчи с характер, за да могат треньорите с толкова лека ръка да ги използват като пълнеж, вместо да градят всичко около тях. Същото важи и за схемата. Левски игра отлично в система 4-2-3-1 срещу Сутиеска. Малцина видяха какво представляваха „сините“ срещу Черно море с 4-4-2, но повярвайте, гледката си беше направо грозна и плашеща. Точно заради това и доста фенове очакваха неприятна изненада срещу Сутиеска, въпреки относително ниската класа на съперника. Левски направи най-доброто възможно нещо, като първо реши големия проблем на последните сезони -централният нападател. С Мапуку и Буш „сините“ вече имат опции, особено ако прибавим и Адениджи, че дори и младият Станислав Иванов. Само защото най-после имаш двама сносни нападатели обаче не значи, че трябва за 2 седмици да смениш цялата схема на игра. Топчо пробва да играе с трима в отбрана, защото Левски имаше шестима централни защитници и изкара начело на тима само 2-3 седмици след експеримента. Сега не бива да се повтарят същите грешки. Макар и неволно подреден, съставът на Левски срещу Сутиеска бе точният и в него като по схема трябва да се нанесат 2-3 рокади в изпълнителите. Само толкова. Революциите не винаги са верният отговор.
Източник: Стефан Дачев/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
