Дойде за кратко, остана за доста дълго. Със сигурност значително по-дълго от очакваното. Такъв е случаят със Стамен Белчев.
След поредицата недоразумения с треньорската позиция на „Българска армия“, последното от което крещящо и обивняващо пряко собствените си футболисти за неволите на отбора и незадоволителните резултати срещу откровено слаби опоненти (да се разбира Едуард Йорданеску), през ноември 2016 година в Борисовата градина гласуваха доверие на безкрайно неочаквано и също толкова непопулярно име в столицата. Стамен Белчев.
Вълната от критика се заби в новия фасон на „Армията“, заплашвайки да го събори, подобно на яростно източно цунами.
От откровеното „Кой е пък този?“, чак до злостното „Не си заслужава поста и няма да го бъде“, прогнозите заваляха с бясна сила. И част от критиците само изчакваха удобен момент, голяма, грандиозна грешка, за да разклатят стола на легендата на Хасково.
Чакаха, чакат, а както изглежда и ще продължават да чакат.
Защото временно изпълняващият длъжността Белчев не просто стабилизира отбора, а създаде чудесна, ефективна сплав между млади и стари, българи и чужденци, можещи и не чак толкова в тима си. Неточности имаше, но те бяха от типа „грешки на растежа“.
И сякаш след всеки риболов с Мъри, по време на паузите в шампионата, Стамен излизаше с нова и нова идея как да стабилизира, но и подобри статуквото в отбора си. След всяка критика и стъпка извън предварително очертания коловоз, Белчев намираше начин да противодейства и да отговори подобаващо. Още в следващия мач.
Разваляше сметките на редица букмейкъри, „сготвили“ го предварително в безмилостните си прогнози, поднесени на аудиторията под формата на в дадени случаи дори неуважително негативни коефициенти. Коствал им е много, това е сигурно…
„Най-много съм научил от Мъри. Благодарен съм и на Люпко, Любо Пенев и Стойчо Стоев. Ако не бяха те, може би нямаше да успея да се реализирам в своята сфера“, коментира самият Белчев в първото си по-пространно интервю след окончателното поемане на треньорския пост при „червените“.
Признателен към допринеслите за израстването му, уважителен към футболистите си, но и критичен когато е необходимо, подхождащ с респект към бившите си колеги, претърпели тотален провал начело на клуба. Сдържан, максимално премерен в изказванията и постъпките си. Но действащ категорично. Знаещ точно какво иска да постигне и намиращ нови и нови начини да го направи. Все по-убедително и по-убедително.
Разби и мита за непобедимия Лудогорец. Използва всяка възможност да премери сили с европейски грандове от всевъзможно естество и величина, по време на подготовката на тима през зимата, а и след това през лятната пауза. И доста често наказващ същите тези грандове.
Вечният помощник, временно изпълняващият сякаш по презумпция длъжностите си скромен специалист, се превърна малко по малко в напълно заслужаващ мястото си. Тежащ с всичка сила на него. Будещ доверие у своите и респект у чуждите. Накарал дон Капело да отказва интервюта, засрамен от осмичката в джоба, с която си тръгна от Малта и вечно ще си има за спомен. Като върхово падение в кариерата си до момента. А тя не е никак кратка, както всички знаят.
Помощникът на Мъри, Любо и Люпко доказа, че не просто е седял на пейката до тях. Да топли място, да взима кротко добра заплата и да реди конусите на тренировките. А е попивал всяка дума. Учел се е от всяка допускана грешка. Наблюдавал е внимателно как процедират далеч по-опитните от него в този неизчерпаем занаят величини. Сфера, в която дори „мавзолеят“ Петрович не спира да напомня, че с всеки мач научава по нещо ново.
Сега е неговият ред. Да докаже, че няма нищо случайно на този свят, включително и това, че му беше поверена съдбата на един от най-популярните клубове в страната. В безспорно най-трудния и неприятен момент от дългогодишната му история. Когато е най-непосилно да бъдеш лидер. Да си начело. Да поемаш отговорност. Тогава, когато върхът изглежда далеч, а в подножието му тайфунът от критика заплашва да се отприщи след всеки негативен резултат.
Тогава оцеляват най-силните. Тези, които не се интересуват от подробностите. От „шума в комуникационния канал“ на безпрецедентната ни Първа професионална лига. А знаят какво, как и кога да направят, за да постигнат голямата цел. Без фанфарите и медийното внимание да са им самоцел. Никак даже. Без да се вълнуват от спекулациите, безплодната критика и завистта на онези, мечтаещи да заемат мястото му.
ЦСКА може и да осъществи много успешни трансфери в последната една година. Безспорно обаче сделка номер едно за клуба стои на скамейката.
Но този път не сред „резервите“, а като лидер и безспорен, напълно заслужен „титуляр“.
Автор – Георги Петков
Източник- Топспорт
