Николай Митов върна емоцията

Футболът е странна игра, в която, за да победиш, трябва да вложиш страст, а не само да спазваш някакви

[sociallocker id=5830]

схеми. Това важи особено за дербитата. Левски спечели срещу ЦСКА, без да е по-добрият отбор на те­рена. Тимът имаше по-малко положения, но не падна духом и не спря да вярва, че обратът е възможен. Стори го благода­рение на човека на пейката -Николай Митов. Треньорът бе назначен на поста в четвъртък, а два дни по-късно взе може би най-важния мач за сините през пролетта. Защо­то при нов провал публиката съвсем щеше да изгуби инте­рес. Защото в първите три кръга Левски се представи трагично – падна веднъж, едва стигна до две равенства, фут­болистите бяха потиснати, на терена редяха комични отигравания.

Трябваше някой да им върне емоцията. Това бе единстве­ното нещо, което стори Ми­тов преди двубоя с червени­те. И то бе достатъчно. За пореден път треньорът се прояви като отличен мотиватор – смъкна напрежението. Защото е от типа хора, кои­то знаят какво да кажат на футболистите си, наясно е какво е необходимо, за да им се влезе под кожата. Прави го с прости и разбираеми думи. По време на първия си престой Митов заяви, че напрежение­то не е в съблекалнята, а в електрическата мрежа и посо­чи контакт. На първата си тренировка в четвъртък е заявил, че му трябват мъжкари. И който го е страх от мача с ЦСКА, може да каже и да се появи чак на заниманието след срещата. На терена си пролича, че това е свършило рабо­та. Левски може да не игра кой знае какъв футбол, но не се и уплаши, въпреки че в един мо­мент нещата не изглеждаха никак добре. След края на сре­щата пък треньорът посрещ­на играчите си на входа на съб­лекалнята и ги целуна един по един. Жест, който е доста по-силен от едно благодаря и по­тупване по рамото.

Странно или не, методика­та на Митов върши работа. Не е случайно, че Левски не е загубил мач под негово ръково­дство в България. Да, падна във финала за Купата на Бълга­рия, но чак след изпълнение на дузпи. За първенство пък ба­лансът му е 9 победи и 1 раве­нство. Точно ремито той ни­кога няма да забрави, защото с него Левски изпусна титлата през 2013 година. Мнозина твърдят, че късметът посто­янно е с него. Но той прави така, че да си го заслужи. Прос­то влагайки емоция и страст и разтоварвайки играчите си от излишното бреме.

Източник: „Тема спорт“

Снимка: novsport.com

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК

[/sociallocker]