В събота Левски бе разбит на „Васил Левски“ от ЦСКА. Загубата е тежка, но ще бъде забравена – най-малкото още този месец сините ще могат да вземат реванш на терена от противника. Едва ли обаче времето дотогава (двубоят трябва да е в уикенда на 27 май) ще стигне, за да изгладят противоречията между организираната част от синята публика, които, по всичко личи, са доста големи. В събота Левски падаше с 0:3 на терена, а малко след третия гол левскари биха други пред погледа на стотици. Гледка, след която на никой от стоящите наблизо не му беше до случващото се на игрището, формалният повод – издигната свастика, провокация, мерене на сили между фракции, показване на някого къде му е мястото – това не е толкова важно. Прехвърлянето на отговорност между организациите не топли никого. Свои да бият свои, някой нарочно да вреди на клуба с умишлени действия – това е трудно за проумяване, независимо от причината. Именно това е най-голямата трагедия на днешния Левски. За онази на игрището всеки знае колко могат. Но излагацията на трибуните бе пълна.
Сега идва на ред плащане на глоби, пропуснати средства за клуба от затворен стадион или отделни сектори – това ще бъде превъзмогнато, ще удари по бюджета, но няма да събори клуба. Това, което ще го стори, е разделението на единственото му останало ценно нещо – публиката. Тази публика, която преди 3 години сама организира вековния юбилей, защото клубът бе абдикирал. Но точно сценките, разиграли се в събота, отвращават хората. Тези, които просто са там, за да гледат футбол, а не за да се доказват като част от някакви фракции. Те са най-големият капитал. Но по всичко личи, ще стават все по-малко. И то не само заради санкциите, които ДК ще наложи. А заради случилото се в сектор А в събота. Ситуация, от която никой не печели, най-малкото Левски – всички са губещи.
Източник: Янаки Димитров/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
