С такива приятели не ти трябват врагове. Всеки един е чувал тези думи и всеки един в даден момент от живота си ги е изричал. С тях кратко, точно и ясно може да се опише ситуацията в Левски и покрай Левски. „Сините“ са хулени под път и над път. Лошото е, че са хулени от свои. От легендите, от голяма част от феновете и от журналисти, които в годините са се водили т.нар. „сини пера“.
Преди месеци беше хулен собственикът Спас Русев заради пасивността му и липсата на заинтересованост относно случващото се в клуба. На „всенародна любов“ се радваха и бившият изпълнителен директор Диана Иванова, бившият спортен директор Станислав Ангелов, бившите треньори Елин Топузаков и Николай Митов. Сега дойде ред и на Делио Роси. Всъщност неговият ред дойде към края на септември, когато Левски с кански мъки отстрани Ботев (Гълъбово) от Купата на България (1:0 след продължения с гол на Антонио Вутов). Тогава за първи път се надигна вълна от недоволство срещу специалиста, който, видите ли, решил да учи отбора си първо да играе в защита и не обръщал внимание на нападението. А пък девиза на Левски бил – „Сините в атака“. Никой не оспорва това твърдение. Само, че към момента то е несъпоставимо със ситуацията на „Герена“. Несъпоставимо е, защото в клуба от години не се работи правилно. Защото се сменят треньори и играчи на всеки шест месеца, а понякога и на по-малко.
Но да се върнем на Делио Роси. Италианецът дойде в България с визитката на треньор, врял и кипял в занаята. На специалист, който е бил начело на отбори като Лацио, Палермо и Фиорентина. С „орлите“ дори печели Купата на Италия. Та, дойде Делио Роси в Левски през август 2017 година, записа в Първа лига 10 победи, 5 равни и 2 загуби начело на тима и 5 месеца по-късно „синя“ България въстана срещу него. Въстана, защото отборът:
1. Ако побеждава, го прави (в повечето случаи) с минимална разлика – 1:0/2:0
2. Не играе атрактивно, а се залага на прагматизъм и сигурност в отбрана.
3. Загуби от Ботев и Лудогорец, не победи ЦСКА и е трети във временното класиране.
4. Няма големи шансове да се пребори за титла (не че някой я е обещавал)
5. Изпитва трудности, когато трябва да води играта.
Това са на пръв поглед основните причини, заради които Делио Роси е нежелан. Никой не отрича, че има какво много да се желае от Левски – и като игра, и като поведение на терена. Но е безумно да се скача на треньор, който не е водил подготовка, не е правил селекция и дори още не се е аклиматизирал към футбола и живота в България. Още по-безумно, абсурдно и недопустимо е, че срещу него скачат хора, които винаги са се биели в гърдите, че са левскари. Разбира се, голяма част от тях замаскирват плюенето с така разпространеното клише в света на спорта – градивна критика. На такава „градивна критика“ през последните години „се радваха“ Илиан Илиев, Славиша Йоканович, Хосе Мурсия, Стойчо Стоев и много други. Как пък нито един от тях не беше достоен за треньор на Левски? Всъщност знаете ли, че от последния шампионски сезон 2008/09 Левски е бил воден от 15 треньори, като някои от тях са заставали начело на тима на няколко пъти. 15 треньори и нито една титла или купа! 15 треньори, които поради една или друга причина са били мачкани, нежелани, плюти, атакувани и критикувани. И какъв беше ефектът? Никакъв.
Всичко това са факти и статистика. Те обаче трябва да са сигнална лампа за всички в Левски и извън клуба. Време е за здрава работа. Време е за обединение. С него ще се даде спокойствието на Делио Роси, щабът му и играчите да покажат потенциала си. За да го сторят обаче е нужно време. Ще им го дадете ли, драги левскари? Ще се опитате ли да помогнете на Левски и на всички, които в момента са в клуба? Или ще пригласяте на „червени“, „зелени“, „оранжеви“, „бели“ и пембени, които чакат удобна възможност да уязвят „сините“? Изборът е ваш. Дано след него Левски да има срещу себе си само врагове, а не… приятели.
Светлин ТОНЕВ / БЛИЦ СПОРТ
