С оглед на пролетното представяне на Лудогорец, във въздуха витаеше пресантиман, че „орлите“ ще страдат сериозно в Литва. Въпреки многото предупреждения, че Жалгирис не е Младост Подгорица или някой от по-слабите тимове в родната Първа лига, мерки не се взеха. Да, на думи шампионите бяха готови, но на терена това така и не се видя. Мачът на стадион „ЛФФ“ беше най-слабият в Европа на тима под ръководството на Георги Дерменджиев. Опитният специалист, постигнал всичко с „орлите“, така и не успя да съживи своите играчи и спадът във формата им, започнал още през февруари, стигна своя пик във Вилнюс. Жалки бекове, трагични централни защитници, мека халфова линия и куп грешни решения. Това представляваше Лудогорец в сряда вечер. Сама по себе си загубата с 1:2 не е фатална. Дори напротив, това не е лош резултат за предстоящо домакинство. Но ако отборът излезе по същия начин в Разград, е обречен. С тази игра в защита Лудогорец няма как да не допусне гол в реванша. А ако това се случи, тимът на Георги Дерменджиев трудно ще мине напред.
Факт е, че Хосе Паломино и Йордан Минев липсват много на Лудогорец. Първият беше далеч по-силен от Козмин Моци и често покриваше грешките на румънеца през миналия сезон. За разлика от Саша и Натанаел, Близнака никога нямаше да си позволи да бъде толкова лесно надигран от играч от класата на Серж Нюаджи. Срещу Натанаел бившият футболист на ЦСКА изглеждаше като Кристално Роналдо в топ-форма. Без Светослав Дяков в Лудогорец няма футболист, който да поеме топката от централните защитници и да подаде напред. Анисе е добър в дефанзивен план, а Кампаняро единствено в офанзивен. Той няма как да свърши някаква работа в защита и включването му сред титулярите бе грешка. Същото важи и за присъствието на Джо ди Лукоки. Да, крилото от ДР Конго създаде едно положение най-вече със скоростта си, но той може само това – да тича. Нито е техничен, нито ударът му е хубав, нито помага в отбрана. Да играе Лукоки, а на пейката да са Кешерю, Мисиджан и Жоао Пауло е направо несериозно. С оглед на нестабилната защита на Жалгирис, беше задължително Кешерю да започне от първата минута. Срещу Копенхаген на „Васил Левски“ и срещу Ботев във финала за Купата на България ясно се видя, че тактиката с фалшива деветка поне за момента не носи нужния успех.
Лудогорец върви надолу и по друга причина. Някои играчи изглеждат недосегаеми, каквото и да направят. Кафу е ужасяващ и трябваше да бъде продаден още през зимата, защото е ясно, че няма какво повече да даде на тима. Същото важи и за Мисиджан, чийто агент дори заплаши, че ако не е титуляр, ще подпише предварителен договор с друг клуб. Вандерсон пък изглежда богопомазан и си прави каквото поиска. Не подава топката, държи се арогантно. Нещата изглеждат извън контрол. ЕГН-то започва да си казва думата и при Марселиньо, който вече няма как да играе на толкова високо ниво в мачове в сгъстен цикъл.
Треньорът на литовците Дамбраускас се оказа прав -Лудогорец излиза с два отбора и е хаотичен. Единият е онзи с ужасната защита, другият – с добрата атака. А хаосът в играта на разградчани наистина беше огромен. Шокиращо е подобен съперник да те намачка така.
По принцип е логично, че след силна година в Европа, ще следва една по-слаба. Това си е родна черта, но отпадане от отбор като Жалгирис, който е пръв съперник, идва малко в повече. Лудогорец е затънал в блатото и се нуждае от спешни мерки, за се измъкне от него. Това ще е трудно. Година след позора с Милсами отборът стъпи на краката си, най-вече заради завръщането на Георги Дерменджиев и силната селекция, включваща Кафу, Кешерю и Натанаел. Сега хубавото е, че има реванш. Ако „орлите“ някак си прескочат Жалгирис, защото е ясно, че не резултатът е големият проблем, то трябва бързо да се вземат нужните попълнения, за да може започналият да се амортизира тим да се съживи отново. В противен случай може да видим нулева година и на практика цял отбор, който да трябва да се подменя.
Източник: Христо Бонински/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
