Преди три години Лудогорец затвърди фантастичното си представяне от Лига Европа с порция магия в Шампионската лига. Миналия сезон „орлите“ обаче вдигнаха прекалено високо летвата и дори мечтите трудно летят толкова високо. На днешния сбор на Лудогорец не се очакват сериозни нови попълнения и въпросът е какъв е потенциалът на отбора за нови евросензации? „Орлите“ разкъсаха какви ли не рекорди в последното си участие, а четвърти суперсезон за 5 години ще е нещо невиждано не само за България, но и на практика за колосите от Балканите.
На пръв поглед няма причини шампионите да не направят втората си крачка напред. Гръбнакът на отбора е запазен, но въпросът е дали той не е позахабен и не се нуждае от освежаване.
Моци е на 32 години и срещу отбори като Базел и Виктория Пилзен изглежда достатъчно мъдър, за да се справи и без кой знае каква скорост. Румънецът обаче издиша напълно, когато Арсенал или ПСЖ вдигнат нивото. Паломино се наложи доста успешно до Моци и изглежда дългосрочна перспектива, но не и в комплект с Пластун, да речем. Другият позахабен прешлен в гръбнака е Светльо Дяков, който и през миналия сезон показа ръст в офанзивните си отигравания, но на „орлите“ май им е нужна повече енергия и изненада до Анисе. Със сигурност сработената двойка трябва да има и равностоен заместник. Марселиньо е с година по-млад от Дяков и се представи удивително в последния шампионат, но като че ли е нужно треньорът Георги Дерменджиев и скаутското звено да подготвят постепенно интегрирането на наследника му. А такъв се търси вече от 3-4 трансферни прозореца. Стигаме и до атаката, където румънецът Кешерю показа неочаквана и достойна за похвала мотивация в първенството след отпадането от евротурнирите, а този глад за успехи е гаранция за силно представяне през сезона. Най-чуплива и противоречива изглежда ситуацията при голямата звезда Кафу и Вандерсон. Въпреки че последният постави рекорд по брой асистенции в един сезон, цялостното му поведение през пролетта подсказваше, че го влече към Сент Етиен. Да се чуди човек, като нито успехите, а най-вероятно и парите, щяха да са в повече. Намусено през пролетта игра и Кафу, но вероятно новото евро предизвикателство ще му върне вдъхновението. Чест прави на Кирил Домусчиев, че не се държи като президент от бананова република и не отстъпва от поставената цена от 12 милиона евро за бразилеца, независимо, че дори клубовете в Сърбия и Хърватска вече потъпкват установените от тях високи трансферни критерии. Алтернативи на Кафу и на Вандерсон са Лукоки и Мисиджан, но първият май никога не е можел да се включи на толкова високо ниво, а вторият трудно ще върне пика си от Лига Европа.
Сработеността на сегашния отбор изглежда гаранцията за затвърждаване на силния сезон, но точно най-опитните играчи носят риска от грешната стъпка.
Източник: Пламен Пиндраков/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
