В началото на 2000 година Нефтохимик вече не е това , което беше в средата на 90-те години . Клубът страда от тежка финансова криза след като в края на 1997 година държавният Нефтохим врътна кранчето и спря парите . Това стана по нареждане на тогавшния премиер от СДС Иван Костов. Вбесен от блзиките отношения на боса Порточанов с кръгове от БСП и от съмненията за източване на комбината , той скъса спонсорсикя договор . За период от 2-3 години бургаският тим успя по инерция и с финансови резерви да оцелее. В началото на 21 век обаче нещата бяха станали нетърпими .Още повече, че новите собственици на рафинерията в Бургас руснаците от Лукойл искаха да влязат във владение на стхадин Нефтохимик . порточанов обаче бранеше съоръженето като своя лична крепост. Войната започна през януари 2000 година когато на стадиона дойде съдя – изпълнител Кръстина Мечкова, която имаше заръка да опше имуществото . появиха се и джипове с гардове на Лукома – охранителната фирма, която пази обектите на Лукойл в България.Любопитен факт е , че шеф на Лукома тогава беше бъдещият полицейски шеф на РДВР – Бургас Красимир Петров . Портачанов прехвърли битката в съда . Войната на нерви започна . Вече и с просто око обаче се виждаше , че той губи битката . без пари , без стадион , без помощ – Нефтохимик изглеждаше обречен . Упорито се заговори , че всикчи играчи ще бъдат разпродадени и отбора ще изчезне от футболната карта . Феновете пък заплашиха с бунт и блокиране на входовете и изходите на рафинерията.В резултат на тези заплахи ръководството на Лукойл-Нефтохим засили охраната на рафинерията . Напрежението растеше буквалбно с часове и не беше ясно как ще се разиве цялата ситуация. И тогава най-неочаквано Порточанов обявява, че е намерил финансов благодател и нов спонсор. Става въпрос за Митко Събев и неговия конгломерат от фирми . Двамата обявяват , че компанията Петрол става спонсор на Нефтохимик и ще закупи 34 порцента от капитала на футболния клуб. Това става в начялото на март 2000 година . Бюджетът до края на сезона е осигурен като вече се мисли за селекцията за следващата година .
2. Кой е Митко Събев
През този пероид Митко Събев е познат като нивя собственик на веригата бензиностанции Петрол и на още голям брой други фирми. През 1999 година той чрез компанията Юкос Петролем е приватизирал Петрол срещу сумата от 50,5 милиона долара . За тези смешни пари Събев и съдружниците му получават 460 бензиностанции,8 нефтени бази , малко пристанище карй Варна и огромен брой недвижими имоти в цялата страна повечето , от които с отлична локация . Сделката е повече от изгодна за Юкос и крайна неизгодна за държавата. Но такива са повечето сделки от родната приватизация. Самият Събев започва своя бизнес в началото на 90-те години . Тогава той основава фирма „Феста” ,която обаче е със статут на студентска кооперация. През този период тези кооперации се ползват с особен статут и имат големи данъчни и акцизни облекчения. При умело управление те се превръщат в машини за правене на пари. Съдружник на Събев въ Феста е неговата приятелка Петя Славова . Фирмата заработва колосални обороти . Смятасе , че през този период двамата получават много солидно рамо и от една от знаковите фигури на българския преход – ген.Любен Гоцев.Той осигурява логистиката на фирмата и нейната протекция.Освен това чрез огромните си връзки в службите , вкарва в играта и руски капитали.По негов съвет Събев и Славова създават фирмата за търговия с петрол Юкос през 1994 година . Въпреки съмненията няма доказателства, че тази компания е участвала в доходонсния бизнес с износ на нефт за Сърбия по време на югоембаргото . Юкос обаче получава солиден импулс след като сключва договори за доставка на суров петрол за НХК- Бургас . Това става през 1995 година . Смята се , че голяма помощ тогава за да стане факт договора оказва Христо Порточанов. Шефът на Нефтохимик е фактор в комбината по това време и думата му се слуша от директорите на държавната рафинерия . Обикновено печалбата от един танкер от 60 хиляди тона е около 6 милиона долара – огромна сума за онези времена когато една заплата в България беше в рамките 30 долара месечно. Самата Юкос реалзирира голям брой доставки в този период .любопитен факт, е че другият основен доставчик на рифиренията тогава е Литекс- Комерс , чийто шеф Гриша ганчев също издържа футболен клуб. През 1996 година Юкос дава и кредит в размер на 118 милиона долара на НХК-Бургас за да продължи завода да работи в условията на тежка криза.Не е ясно как частната компания е намерила такава голяма сума през онези времена .Предполага се , че парите са осигурени от руски партньори свързани с бившето КГБ ,които така или иначе дърпат конците в този вид бизнес . В самата фирма ген . Гоцев се води консултант . Малко по –късно той отива на същата позиция в Ортодоксална банка Свети Никола. Тази банка освен, че държи парите на цялата БПЦ се смята и за отроче на тайните служби . Гоцев влиза като консултант на банката като дори получава и 5 порцента дял от нейния тогавашен шеф Цветан Начев. Междувременно Събев и Славова вече са основали нова компания в съдружие с литовския бизнесмен Денис Ершов.Той се появява от нищото в България с десетина милиона долара и иска да развива бизнес в страната ни .Смята се , че той също е свързан със специалните руски служби и работи като представител в едно от техните бизнеснаправления . Ершов , Събев и Славова създават компанията Нафтекс през 1995 година . След това чрез няколко сделки и регистрации тех основават и Феста холдинг ,където обединяват всичките си капитали . Според неофициални източни веднага след като е учреден , холдингът получава солидна финансова инжекция от руски източници.Дадени са му за управление около 100 милиона долара , които трябва да бъдат инвестирани в различни отрасли на българския пазар. През 1996 година избухва и банковата криза в страната . Банка Свети Никола закъсва финансово и изпада в ликвидна криза . Тогава ген.Гоцев води при директора Начев Славова и Събев . Те са съгласни да осигурят кредит от 80 милиона милиона лева за половин година . банката обаче не може да върне парите до март 1997 година и двамата влизат в банката като вдигат капитала . След това чрез добре изпинана схема отнемат финансовата институция от Начев.Това през 1998 година . След това преименуват на няколко т пъти трезора.Първо банката става Нефтиенвест банка , а сега е Инвест банк.Част е от империята на „Феста Холдинг” ,чийто собственик е Петя Славова . Двамата си разделят пътищата със Събев през 2000 година .Бизнесите им обаче продължават да процъфтяват и да са взаимно свързани въпреки ,че те отричат това . Имат инвестиции в туризма, винопроизвоството, банковото дело, недвижими имоти, търговия с акциии на фондовите борси, концесии за добив на минерална вода, чартърна авиокомпания и др. Събев все пак се насочва основно към търговията с нефт и нефтопродукти . Точно в този период той влиза в управата на Нефтохимик .
3.Еуфория и отрезвяване
След като става спонсор на Нефтохимик ,Събев внася малко спокойствие в клуба . През лятото на 2000 година отборът преживява една италианска авантюра ,която прикрючва с позорното изгонване на треньора Полверинох . преди това мениджъра Викторио Мунгай е убедил ръковостовто , че може да осигури треньорски щаб, който да видгне нивото . Привлечени са и италиански играчи – Парола и Балдини . Проведен е лагер на Апенините . В продължение на 30 дена шейховете се подготвят там като сменят три бази – Илчоко, Тренто и Монтекатини.На стъртът в шампионата обаче Нефтохимик губи от Спартак Вн като дзомакин с 2 на 5 и Порточанов гони целия италиански щаб . Връща на поста Димитър Стойчев , а назначава за технически директор Емил Табаков.През същото лято „шейховете „ участват и в Турнира за Купата на ЕФА.Там преодоляват в предварителния кръг Омония – Кипър. При гостуването в никозия е организиран чартърен полет.Босът на бургазлии Христо Порточанов качва в самолета и журналисти, местни политици, роднини на играчите, както и бизнесмени от морския град . Става въпрос за близо 30 души .Всички те пътуват на разноски на клуба като са им поети и нощувките в хотели в столицата на Кипър.Това е част от новата политика на благоденствие и сигурност след идаването на новите спонсори . Същото се повтаря и при гостуването на следващия съперник – Локомотив Москва.Огромнията ТУ- 154 е препълнен с хора близки до клуба и местни политици. В Москва футболистите спят в един хотел, а „куфарите” в друг . нафтата играе силно , но губи с 2 на 4 .На тръгване за България Порточанов е изпратен от зам.кмета на Москва по това време .Той вади от службения ЗИЛ бутилки водки, прясна сельодка и доматен сок и подобаващо по руски черпи своя гост и приятел.След това порточанов се качва нап самолета .По време на полета вади няколко бутилки марково уиски и черпи всики пътуващи за добрата игра . Нефтохимик е обезпечен с бюджет от 2,5 милиона лева за сезон 2000/2001 година . Отборът объче започва да губи инерция. Все още е между първите четири – пет в първенството , но играта губи своето качество . През есента на 2001 година нафтата стартира мощно първенството и повежда в класирането . Надеждите за нова „зелена революция” у феновете се връщат.Сле силното начало обаче следват посредствени мачове . Заради късата скамейка не могат да се намерят адекватни резерви и тима неможе да поддържа темпото.Това се отразява и на резултатите .Нафтата се движи в диапазоно четвърто – шесто място , но не може да надскочи себе си . В този времеви диапазон обаче са по-важни други есъбития , които се случват в клуба. Когато Събев става спонсор ,той идва с идеята да помогне за година –две и да съдейства нефтохимик да бъде купен от Лукойл – Нефтохим . Въпросът със стадиона все още виси нерешен . Заради своите добри бизнес отношения с шефа на нефтената компания Валентин Златев варненският бизнесмен успява да отложи проблема . през лятото на 2001 година Христо Порточанов предлага Петрол и Лукойл да станат генерални спонсори на клуба , а нефтената рафинерия да закупи мажоритарния пакет от акциите. Има обаче едно условие . Той са остане в управата на Нефтохимик на пост като изпълнителен директор. Точно тази клауза обаче не се харесва на Златев, който отсича , че докато Порточанов е в клуба ,той няма да даде и един лев за него .През този период пък е създаден и „Нафтекс България Холдинг” .Тази структера обединява всички компании контролирани отх Митко Събев и Денис Ершов. На 10 септември 2001 година има Общо събрание на ПФК Нефтохимик. На него като точка от дневния ред е записана продажба на акциите именно на Лукойл . Смята се , че в последния момент Златев е склонил да остави Портос начело на АД-то.Събранието е насрочено за 11 часа . На стадион Нефтохимик е пълно с журналисти и дребни акционери.По това време Митко Събев е е на специална среща с ръководството на Лукойл-Нефтохим в административната сграда на рафинерията.Става ясно , че събранието се отлага за 13 часа, а след това и за 14 .В 14,30 часа Събев пристига на стадиона със своя Мерцедес видимо уморен и веднага влиза в кабинета на Порточанов.Двамата разговарят около час , след което се появяват пред журналистите .Събев започва пръв да говори:
– Искам да ви уведомя , че нашето желание беше „Лукойл-Нефтохим” да стане собственик на клуба , а Петрол да помага само като спонсор.Гова обаче не се случи .Колегите се отказаха от закупуването на акциите .
– Но защо?какво ще стане сега? – питат бургаските журналсти
– Разговорите ни продължиха няколко часа . Г-Н Златев ми каза, че не проявява интерес към футбола и е насочил усилията си към финансиране на баскетбол и други спортове . Основно към мъжкия баскетбол./ По това време бюджетът на Лукойл – Академик е 3 миилона лева годишно / .
– Каква ще е съдбадата на Нефтохимик?- настойчиви са медиите.
– Ние взехме решение „Нафтекс”да закупи акциите на клуба .Ще продължим да финансираме бургаския футбол и да развиваме нови проекти. – отговаря Събев .
– Кой какъв ще е в новата управа?- това е следващия въпрос
– Аз ставам председател на Съвета на директорите , а Христо изпълнителен директор.Ние му имаме пълно доверие и му делегираме цялата власт на управление в клуба.Той е доказал , че знае как се ръководи футболен клуб и никой по –добре от него не би се справил в този момент!- Събев говори ,глед журналистите и след това се прегръща братски с Христо Порточанов.Камерите снимат , светкавците на фотоапаратите бляскат, а журналистите ръкопляскат . Всечки са убедени , че настъпва нова ера в Нефтохимик и отбора отноно ше стане страшилището на грандовете . На 28 декември същата година е проведено нова Общо събрание .На него промените са вече официално факт , а футболния клуб се преименува от Нафтохимик на Нафтекс. Порточанов става изпълнителен директор ,а Събев президент . Така отй официално влиза в управата на клуба. Портачанов обаче все още не е продал акциите си .Той ги е джиросал за определено време на Нафтекс , но те все още са негова собственост . Договорката е акциите да му бъдат платени след две години на цена, която тепърва трябва се уточни. Името Нафтекс не се харесва на феновете , но те все пак гласуват доверие на новите собственици с надеждата, че клубът отново ще тръгне нагоре и политиката ще бъде сменена . Новата 2002 година дава няккави надежди, че това ще се случи . Заговаря се за солидна селекция, отборът се готви перз зимата в кипърския курорт Агия Напа и финансирането е напълно гарантирано.Точно в Агия Напа за първи път сред прожекторите попада и една личност ,която по –късно ще има много важна рола за съдбата на клуба . На една от контролите в Кипър Портачанов наблюдава наживо срещата . Тою бурно ръкомаха и е крайно недоволен от отсъжданията на съдията при мач с един руски тим . Влиза на терена и търси саморазправа.Столичен спортен всекидневник пише , че едвам е спрян от своя гологлав бодирагд. Кой обаче е този „бодигард” ? Името му е Пламен Киряков и не е никакъв бодигард, а юрист в клуба.От скоро Портачанов го е вкарал и в новия Съвет на директорите на ПФК Нафтекс. Киряков е доведен в нефтохимик през 1999 година от неговия приятел Еролин Кючуков . По това време Кючуков е технически директор на клуба , а Киряков млад адвокат , който си търси място под слънцето . Той е бивш вратар на юношите на Черноморец и бивш комсомолски секретера в бургаската спортно училище .Порточанов му гласува доверие и постепенно започва да му възлага някои юридически задачи . Киляков пък създава кантората „Киряков и партнърс” . В нея той привлича група млади юристи , които също вкарва в юридическото обслужване на футболния клуб. Най-изявената юристка в новата кантора е Кери Богоев .Млада адвокатка със сериозни амбиции в совята професия. Двамата с Киряков поемат постепенно цялата юридечска дейност на Нефтохимик . През 2002 година за старши треньор е назначен Неделчо Матушев . Той обаче води тима до октомври същата година . Подава оставка след една злополучна загуба от Ботев Пловдив у дома с 1 на 2 .След мача става ясно , че голяма част от бургаските футболисти са заложили в австрийска букмейкърска къща на загуба на Нафтекс.Коефициентътза такъв знак е 18 . Общата сума била над 100 хиляди евро . Скандалът обаче бързо е потушен и потулен . Точно тогава обаче става ясно, че бургаските футболисти играят масово и залагат в мачове и във вътрешното първенство. Играчи на нафтата са забелязани в букмейкърските пунктове при важните срещи с ЦСКА, Левсск и Литекс.Те масово залагат против своя отбор и логично след това губят срещите . В този период преименуваният Нефтохимик постепенно се превръща в средняк след като дълго време преди това е свирил една от първите цигулки в първенството. Отборът започва да губи и от съвсем непретенциозни съперници, а провежданата политика на селекция с нищо не отговаря на афишираните амбиции и бюджети . През този период са обявени бюджети от 4 до 5 милиона лева на година, а са привличани играчи свободни агенти без особени финансови претенции. През 2003 година Нафтекс отбелязва с пищна и скъпа церемония и тържество две важни събития-бенефисът на Златко Янков и 8 – години от създаването на Нафтекс България Холдинг.Събитията са отбелязани по изключително пищен и демонстративен начин.На 13 август на стадион Нафтекс трибуните бяха препълнени . Почетни гости бяха много български политица включително и президентът Георги Първанов, външният министър тогава Соломон Паси и др.Имаше и многобройни представители на местния и националния бизнес . Поканено беше и цялото ръководство на БФС ,както и всички президенти на професионални футболни клубове . По програма играха обторите на героите от САЩ – 94 и състава на Нафтекс.Златко Янков взе участие и от двата тима . Паралелно с бенефиса ,който напълни стадиона до краен предел , беше отбелязанаподобаващо и осемгодишнината на холдинга . В пиковия момент с хеликоптер над спортния комплекс бяха спуснати парашутисти, които на терена се конфигуриха в абревиатурата на Нафтекс.Водещият Радослав Янкулов даваше тонус на публиката , а като цяло у всички посетители остана впечатлението , че в Бургас се готви нещо значително и голямо за футбола . Поне такива бяха и обещанията на Митко Събев , който от ВИП –ложата обяви , че голямата цел пред холдинга е Нафтекс да се превърна в голям европейски клуб . Според различни източници за цялото тържество и организация на събитието са изразходвани близо 600 хиляди евро . Всъщност голямата ковмпания си направи отлична реклама на гърба на една от бургаските футболни легенди.На бенефиса дойдоха и всички национали от легендарния отбор от САЩ-94 с изключение на Христо Стоичков. Така и не стана ясно защо той е отказал да присъства на събитието . Малко по-късно обаче става ясна една интересна подробност. Всички национали пристигат в Бургас на собствени разноски и ползват безплатно единствено нощувките и храната н хотел България ,който също е собствененост на Нафтекс България Холдинг. Има обаче едно изключение и то се нарича Красимир Балъков . Още в предварителните разговори той поставя условие да му бъдат заплатени всички разходи и задължително да получи хонорар за участието си в бенефиса .Хонорарът не е съобщен официално, но се смята , че е бил в петцифрена сума . И всичко това при положение, че тогава Балъков е капитан на Щутгарт и получава годишна заплата от 3,5 милиона евро .Събев се съгласява да плати исканите пари . Двамата се запознават на събититето и шефът на бургазлии е очарован. Той разпитва надълго и наширако Бала за организацията в Германия и за начините на финансиране . Казва му ,че ако има желание да работи в Бургас винаги е добре дошъл тук . Думи , които години по-късно ще изиграят лоша шега на целия футбол в града . Така Балъков си тръгва от морския град с 40 хиляди евро заработени за два часа и с пълно чеково покритие на самолетните билети и останалите разходи по логистиката по пътуването от Германия до Бъ лгария . Той запомня много добре думите на Събев. Всъщност Бала посещава босът на клуба още няколко пъти след срещата им. През летните месеци докато е в България той ползва хотел България за безплатен престой, а по-късно и новият Гранд хотел Поморие.В тях почива на база ол инклузив без да плаща нито стотинка.Това разбира се става по покана на Събев и с пълното негово съдействие. Двамата се виждат и вечерят на няколко пъти в луксозна обстановка.При тези срещи Събев продължава да разпитва българския халф за това как се прави футбол в Германия и в развитите държави . Двамата продължават да поддържат добри отношения през следващите години .
Видяхме как се прави футбол в Германия-затриват се отбори с минало като Поморие. Ужас.