-
Освен че е богато на политически страсти, лятото на 1991 година се характеризира с появата на големи частни субекти в сферата на бизнеса. Докато траят боричканията във временните управи и властта плавно се предава от бившите комунисти на новите демократи, усилено върви процесът на преразпределение на народното богатство и неговото завземане от частни структури. Нароилите се фирми се регистрират по вече влезлия в сила Търговски закон. Те се опитват да застанат на входа и на изхода на все още държавните предприятия, като по този начин изсмукват жизнените им сили. В горещите дни на 91-а година изниква и сериозният проблем да има ли Ловеч футболен отбор. Да припомним, че по това време „Осъм“ е в „Б“ група и няма никакви средства да продължи своето съществуване. На държавните фирми и на общината вече е забранено да дават спонсорски средства за футболни отбори, не е възможно в своите екипи те да назначават и футболисти. Все практики, известни от близкото комунистическо минало. Дилемата пред „Осъм“ е да се самозакрие или да намери нов генерален спонсор, който да осигури финансирането на клуба. Ловешкият футболен отбор е на крачка да бъде първият, отказал се от игра поради липса на средства. И се появява светлина в края на тунела… Преди началото на сезона в продължение на един месец проблемите на футбола в областния град се обсъждат на проточило се в няколко заседания събрание на клуб „Осъм“.
––––––
Отборът да се казва „Ловеч-ЛЕКС“, решават големците на областния град през горещото лято на 1991 година. По този начин те разчитат да спасят футболния клуб от саморазтуряне и от отпадане от „Б“ група. Основен спонсор на футбола става смесеното дружество „ЛЕКС“ ООД. Неговите условия се оказват приемливи за членовете на досегашния клуб „Осъм“. Иска се обаче коренна промяна на структурата и мениджмънта, промяна на името и допълване на ръководството на клуба „с хора, милеещи за футбола в Ловеч,
* разбиращи от футбол и с желание да помагат“.
Поемането на спонсорството налага за председател на клуба да бъде избран генералният директор на ЛЕКС Георги Аврамов. Назначава се и първият главен мениджър на футбола в Ловеч – Валтер Пикъл.Договорът за спонсорство предвижда генералният директор и главният мениджър да получават процент от печалбата, ако има реализирана. Те си запазват правото на „приоритет при разпределението на печалбата от трансферите на български и чуждестранни футболисти, закупени със средствата на ЛЕКС“.
Главният спонсор да осигурява по 500 хил. лв. на календарна година и още 500 хил. лв. чрез търговски операции за сметка на футболния клуб. Поема се и ангажимент да се осигури от участващите в ЛЕКС чуждестранни фирми сумата от 300 хил. лв. А основният принос към футболния клуб, наред с осигуряването на финансови средства, е и поемането на стопанското управление на футбола. В договора е записано, че целта е „да се доведе клубът до положение на самофинансиране от осъществяване на спортна, стопанска и спомагателна дейност“. Така
* капитализмът навлиза в ловешкия футбол
още през юли-август 1991 година. Всичко е в ръцете на президента на ЛЕКС Георги Аврамов и на неговите мениджъри. А кой е всъщност Георги Аврамов и как стига той до Ловеч? Роден е през 1959 г. в София. За него пише в местната преса, че владее английски, френски и руски език, даже ползва и немския. В началото на 91-а година е оповестен като генерален директор на смесеното дружество ЛЕКС. Член е на Управителния съвет на Ловешката банка. Вече е бил кандидат за народен представител на изборите за Велико народно събрание от Ловешкия край, като впоследствие заявява, че няма желание да продължи да участва в политическия живот. Обеднялата ловешка преса по това време е във
* възторг от изгрялата капиталистическа звезда.
Тя пише за него следното: „Личност с многостранни интереси. Мисълта му тече като планински поток.“ А самият Георги Аврамов разказва за произхода ЛЕКС така: „Първо на бял свят се появи българо-кипърската фирма „АРГО“. Освен кипърски, в „АРГО“ участваха и предприятия от Ловеч, София, Габрово. По-късно се стигна до излизане на ловешките участници и така беше регистрирана фирма „Ловеч Експорт – ЛЕКС“. Това стана на 29 януари 1990 година, като централният офис остана в Ловеч. Към българското участие по-късно се присъединиха още дванадесет български и чуждестранни фирми. Още първата година капиталите на ЛЕКС се увеличават от 100 хил. на 300 хил. лв. Мнението на много от експертите е, че ЛЕКС е първообраз на бъдещите акционерни фирми. Засега с чуждестранните фирми се работи чрез личните контакти и връзки. Имаме английско, немско, италианско и кипърско участие. Живеем с бъдещето. То е обещаващо.
* Нашата фирма е дете,
което здраво стъпва на земята.“ Това е положението през 1991 година. Големите надежди са свързани с прохождащия частен бизнес, на който се залага да оправи както закъсалата икономика, така и местния футбол. А Георги Аврамов умее да говори: „Българинът винаги е носил в себе си нещо бизнесменско. Пословично трудолюбив е, икономичен, с вродено умение да контактува. Та това са първите изисквания към един бизнесмен. Трябва обаче още да се научи на много от правилата. Нужно му е самочувствие. Другото го има.“ След като е сключен договорът, с който ЛЕКС поема ловешкия футбол, проговарят мълчаливите дотогава спортни деятели. Ето какво казва тогава за бъдещето на футбола Деньо Николов, дългогодишен спортен деятел: „Подава ни се ръка за помощ, не бива да я изпускаме. Нека обсъдим перспективата на отбора – да има нова организация, нови хора, които да издигнат равнището на футболната игра, за да има и повече зрители.“ Друг акцент поставя юристът Румен Константинов: „В статута, който приемаме, трябва да се уточнят и разграничат функциите на треньора и на мениджъра, да се детайлизират правата и отговорностите им.“ Възторжен е и председателят на физкултурното дружество „Осъм“ Панталей Димитров: „Дали и на нашата улица ще дойде празник? Искрено желаем това. Ние * ще предоставим на клуба да ползва представителната сграда на стадиона, съгласно нормативните документи. Бихме могли да прехвърлим и районния център за изследователска и научно-приложна дейност и да предоставим апаратурата на центъра, за да може той да се използва пълноценно от представителните отбори на клуба.“ А самият Георги Аврамов – генерален директор на ЛЕКС и вече председател на футболния клуб „Ловеч – ЛЕКС“, заключава скромно: „Аз съм рационален човек. Не съм бил никога футболен запалянко и това може би сега е голям плюс. Защото
* спонсорирането на футболния клуб не е благодеяние.
ЛЕКС е дружество от 22 фирми и нашите акционери не биха се съгласили на това. Ние ще работим клубът да започне постепенно да се самофинансира, а спортистите да усетят, че работят, за да си заработват заплатата. Това е професионалното отношение към спорта.“ Ентусиазираните спортни деятели даже си поставят веднага висока цел – с новия председател и най-вече с новия спонсор отборът да влезе в „А“ републиканска футболна група. Затова възлагат пълно доверие на Георги Аврамов, като оставят в неговите ръце назначаването на нови старши треньори и треньори на представителния отбор и на детско-юношеските тимове. Аврамов е свободен да приеме нова структура на клуба, съответстваща на новите задачи и да утвърди статут, както и сам да предложи новите попълнения в ръководството на клуба. Така Ловеч започва футболния сезон 1991/1992 година с отбор с ново име и с големи надежди. Имало ли е основание за това – знаят го приятелите на футболната игра, които отдавна следят развитието й в областния град. След три години се налага да клубът да бъде спасяван. И на сцената идва Гриша Ганчев.
