Ивайло Стаматов е на 36 години. Той е един от най-колоритните фенове на Нефтохимик и верен
[sociallocker id=5830]
привърженик на отбора. Ивайло е на стадиона от преди повече от 20 години. Може да се каже, че той е един от преките свидетели на най-новата история на клуба, с неговите големи възходи и падения. С него разговаряме за предстоящото честване на 20- години от спечелването на сребърните медали, както и за всичко около Нефтохомик и неговите фенове.
– Ивайло, предстои мач на 12 февруари между отборът, който спечели сребърните медали през 1997 година и сегашният тим. С какви чувства ти ще отидеш в зала Млазост?
– С чувство на радост и надежда. За мен през втората половина на 90-те години на миналия век Нефтохимик беше най-силният отбор в България. Тогава постигнахме и най-големите успехи, които са и най-големите успехи на бургаския футбол. През 1997 година станахме втори в първенството, само на 2 точки от ЦСКА. Всички обаче тогава бяха на мнение, че ние бяхме по-силни от армейците и дурги фактори ги направиха шампиони. Имаме още две четвърти места, финал за Купата на България, две спечелени купи на профилигата и т.н. Играхме и два пъти в евротурнирите, където се представихме достойно. Това са много мили спомени, които ме изпълват с гордост. Тогава на стадион Нефтохимик идваха по 20 хиляди души на мач, атмосферата беше невероятна. Цял Бургас беше зад „зелените“. Нищо не може да се сравни с това усещане. Заради това отиват да гледам мача в зала Младост зареден с положителни емоции. Очаквам да стане един празник на футбола, който да се помни дълго-
– Ще дойдат ли всички големи имена, които са поканени?
– Мисля, че да. Ще присъстват по-голямата част от героите от 1997 година. Участието си е потвърдил Радостин Кишишев, както и едно позабравено име, което обаче тогава беше доста актуално. Става въпрос за тарана Веско Петков. Тук ще са и другите – Милен, Благо, Станимир, Митко,Тошко, да не продължавам и да не изброявам защото мога да пропусна имена. Но всички те са нашите герои и ние ще ги аплодираме бурно в залата. Знам, че е говорено с Илия Груев, който се е зарадвал много на поканата. За съжаление той няма възможност да дойде, защото има преки ангажименти като треньор на Дуисбург. Не е установен и контакт с Веско Бранимиров, за който разбирам, че е емигрирал в чужбина. Другите ще са на линия. Ще ни липсва страшно много големият Валиян Парушев, който ни напусна без време.Но и той ще бъде с нас, там, в това съм сигурен. Велиян е завинаги един от нас.
– Очакваш ли пълна зала и бурна подкрепа?
– Разбира се, че очаквам. Според мен залата няма да побере хората, които искат да присъстват на този празник. За съжаление нямаме по-голяма зала. Смятам, че зала Младост със своите 780 седящи места ще бъде много тясна за феновете. Те ще са хиляди.
– През 90-те години Нефтохимик беше отбор, за който сега се носят легенди. Как преценяш сега отбора?
– Нефтохимик преживя много. Ние заедно също. Ние бяхме мачкани, смазвани, гонени. Искаха да ни заличат. Благодарение на феновете този отбор оцеля. Ние не го предадохме и успяхме да го запазим в едни от най-тежките и мрачни години. Бургаските футболни екперименти доведоха почти довършиха клуба, като клуб и като име. Той беше заличен напрактика. Тогава на помощ се притекоха Георги Танев/вече покойник/ , Мартин Дяков. След това Николай Филипов. Феновете през цялото време бяхме зад отбора, зад името и зад зелената идея. Преди две години и половина положението беше много тежко и отборът отиде в областните групи. Това беше неизбежно тогава. Но благодарение на феновете той все пак оцеля. След това на помощ дойде и г-н Бошнаков, който пое нещата в свои ръце. Сега Нефтохимик отново е в А група, а организацията на клуба е на ниво. Има разбира се какво да се желае, но ние всички като фенове виждаме и подкрепяме действията на ръководството. Вярваме, че Нефтохимик ще започне отново да мачка и да бъде първостепенен фактор в българския футбол.
– Но все пак виждаш, че през есента имаше проблеми. И сега тимът е в зоната на изпадащите?
– Най-лесно е да подкрепяш отбора, когато върви и бие. Това всеки го може. Феновете за това са фенове, за да бъдат зад своите любимци в най-тежките моменти. Това за мен означава привърженик, истински привърженик. Лесно е да бъдеш зад победителите. Трудно е да устоиш и да останеш верен в трудните мигове. Действително през есента имаше проблеми, но нека да признаем, че те бяха очаквани. Напрактика се сгобяваше нов отбор в движение. Много футболисти бяха освободени, другите, коит бяха привлечени имаха нужда от адаптация. За това е необходимо време. Беше сменен и целият треньорски щаб. Това не могже да не повлияе. Но вие видяхте, че в последните мачове отборът показа друго лице. Постепенно играта се стабилизира. В последните кръгове биехме много сериозно Ботев Пловдив с 4 на 0, а след това паднахме минимално от Левски в София с 0 -1. Сега в зимните контроли играта е видимо подобрена, резултатите също. Чакаме с нетърпение новите пролетни кръгове. Вярвам, че вече вървим в правилната посока. Нека да кажем, че се прави много и в посока детско-юношенски футбол. Набляга се на школата, работи се с децата, търси се оптималната методика, треньорите се стараят много. Това е инвестиция в бъдещето.
– Има ли разделение в агитката на Нефтохимик?
– Не мога да кажа, че има разделение. В крайна сметка във всяка една общност от хора има индивидуалнисти, различия. Това е неминуемо. Всеки решава кой път ще си избере и как ще се държи. Но разделение категорично няма. Ако ви кажа, че всичко е по мед и масло, означава да ви излъжа. Но и да ви кажа, че има скандал и големи проблеми, пак ще ви излъжа. Ние сме една зелена общонст и продължаваме да сме такава.
– Защото тогава ти беше инициаторът да се създаде фен-клуб „Славейков“?
– Това е една моя стара идея. Не виждам нищо лошо в нея. Събрахме се няколко съмишлениции и го направихме. Просто това е. Ние си оставаме част от голяма зелена общност. А като финал ще кажа, че Бургас винаги ще е зелен. Само Нафта!
Източник: Черноморски фар
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
