-
За Станислав Жеков – Тачо е писано много по бургаските медии, а и не само по тях. В момента той е на 37 години и е сърцето и душата на Нефтохимик. Преди два сезона спаси тима от изпадане в третия ешелон, а за благодарност през същото лято новият спортно-технически щаб го освободи. Тогава в определени мачове Тачо носеше отбора на гръб и буквално го вадеше от тинята. Новите шефове обаче решиха, че вече бил на години и ….. Той се озова в Поморие, където направи запомняши се мачове, като буквално затвори с катинар отбраната на отбора.
През това лято се завърна отново в родния Нефтохимик в много труден момент. Тогава, когато свършиха парите и всички „обичащи“ клуба си тръгнаха той се завърна. Сега води младите си колеги във втория ешелон. Бяга най-много от всички и е най-съвестният на терена и на тренировки. Бори се като лъв и е готов на всичко за да защити честта на зелената фланелка. Тачо е последният футболист от великото поколение на Нефтохимик. Той е играл редом с големи играчи като Илия Груев, Митко Трендафилов, Милен Георгиев, Тодор Киселичков, Тодор Янчев, Веселин Бранимиров, Станимир Димитров, Благо Митрев, Малин Орачев, Стойко Сакалиев, Георги Чиликов,Пламен Крумов, Златко Янков, както и непрежалимия Велиян Парушев. В момента е живата история на зеления клуб. Готов е да играе още поне два сезона в професионалния футбол, а желанието на всички е това да бъде именно с фланелката на Нефтохимик.
Тачо е велик! Жалко, че от Поморие го освободиха. Нали все пак е в „напреднала възраст“ …. Или можеш, или не. Стига сте гледали годините на играчите. Да е жив и здрав Тачо, може да играе и до 50. Пожелавам му го!