Поотшумяха вече емоциите около едни много натоварени, но за сметка на това радостни за Нефтохимик 9
[sociallocker id=5830]
дни (25 февруари – 5 март). В този период „шейховете“ направиха три поредни изключително силни мача в Първа професионална футболна лига. Ако приемем, че донякъде бе нормално в първия пролетен кръг да победят у дома Монтана (макар с оглед играта и резултатите през есента това да не бе твърде сигурно), то в следващите си 3 двубоя те направиха истински фурор. Първо бе нулевото равенство като гост на четвъртия в класирането Локомотив (Пловдив). После бургазлии не само се опълчиха на считания за тотален фаворит Лудогорец, но на моменти матираха звездната селекция на родния шампион. Точката пък е най-малкото, което успяха да вземат възпитаниците на Христо Янев. Спокойно може да се каже, че никак нямаше да е незаслужено, ако те бяха 3. За капак дойде и класическата победа над Славия, при това на пъпа на София – на националния стадион „Васил Левски“.
„Ето това чукане чаках“, гласеше една станала изключително популярна реклама на спиртна напитка преди време. В контекста на споменатите двубои, спокойно това може да перифразира в „Ето този Нефтохимик чакаха феновете“.
Чисто спортно-технически има кой да анализира играта на Нефтохимик. Но и с просто око е видно, че отборът е претърпял пълна промяна. Особено в мача с Лудогорец, бургазлии изнесоха урок на тема себераздаване, борба до последно, непримиримост… Опитаха се да играят като равен срещу изпълнената със звезди милионна селекция на Георги Дерменджиев. И в голяма степен успяха. По всяка вероятност е имало и подценяване от страна на гостите, но това си е изцяло техен проблем и има кой да им държи сметка за подобно поведение. Факт е, че Нефтохимик изнерви до такава степен шампионите, че след гола на Марселиньо се радваха все едно са отбелязали на Арсенал. И надали някой е очаквал, че след това попадение, играчите на Христо Янев няма да се сринат най-вече психически. Да, ама не… Не го направиха. Намериха сили да се борят до последно и напълно заслужено изравниха. За това каква всъщност е била цената на точката, говори фактът, че това бе едва четвъртият мач на Лудогорец от родното първенство, в който те не стигнаха до крайния успех. Вчера по това време пък бе и поантата на представянето на Нефтохимик във въпросния период от 9 дни. „Шейховете“ изнесоха истинска футболна лекция на Славия, побеждавайки ги с 3:0, при това в София. Отборът показа изключително разумна игра, без напрежение, без прибързване, с изчакване на подходящия момент, за да се нанесе решителен удар. Когато в началото на второто полувреме „белите“ опитваха всячески да стигнат до изравнително попадение, бургазлии ги нокаутираха с втори гол. Същевременно те демонстрираха и отлична ефективност, като успяха да реализират гол още при първата удобна ситуация, пък било то и с малко спортен шанс.
След само 4 изиграни кръга през пролетта, вероятно е твърде рано да се правят генерални изводи за свършеното през зимната подготовка. Факт е обаче, че Нефтохимик има коренно различно лице от това през есента. И е добре да се похвалят, когато има защо. Защото се наслушаха на достатъчно упреци, критики и откровени ругатни – къде от чужди, къде от свои. Сега е време за напълно заслужени овации. И дано скоро не се налага да критикуваме…
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
[/sociallocker]
