Долу ръцете от Николай Тодоров!

В последните дни в публичното пространство, както и по фенските форуми излязоха куп коментари по адрес на изпълнителния директор на ПФК Нефтохимик Николай Тодоров. Той бе хулен, обиждан, като бе обвиняван директно за провала на футболния отбор през този сезон. Според някои от по-радикалните фенове едва ли не, той трябва да носи вината за всичко.
Това категорично обаче не отговаря на истината. Нека да си припомним как се развиха събитията още през 2009 година. Тогава Събев и Балъков решиха да заличат Нефтохимик. Тодоров и част от феновете обаче направиха всичко възможно отборът да оцелее и намериха нови собственици в лицето на Георги Танев и Мартин Дяков. Така марката оцеля. По време на управлението на Николай Филипов през 2013:2014 година също настъпиха тежки мигове. В последните месеци на сезона имаше големи проблеми. Отново Тодоров и неговите съмишленици направиха така, че клубът да оцелее. През лятото създадоха СНЦ Нефтохимик 1962 и започнаха от нулата. От нулата, но със запазена марка и символи. След това именно благодарение на усилията на Николай Тодоров стана обединението с ПФК Бургас и влизането на Павел Бошнаков в управата и собствеността. Нефтохимик се завърна в професионалния футбол, а през този сезон игра дори в Първа лига. При положение, че преди три години не беше ясно дали въобще ще има такъв отбор. И нека да се завърнем на изминалия сезон. Действително отборът изпадна, но нека не се търси под вола теле и да се посочват виновните, там, където не са.
Тодоров не е сред тях. Малцина знаят, че той е обиколил сигурно 300 пъти Бургас и фирмените офиси в града, за да търси пари. Провел е хиляди срещи, за да осигури заплатите и финансите на клуба. Разбира се и с помощта на Бошнаков, който осигури почти половината бюджет. В крайна сметка играчите и служителите си получаваха редовно парите именно благодарение на усилията на Николай Тодоров. Като изпълнителен директор му се налагаше да лавира и да покрива разходите с невероятни усилия. В крайна сметка през зимата отборът проведе подготовка в Турция, привлече нелоши играчи и като спортно-техническо ниво отговаряше на изискванията за тим от Първа лига. На управленско ниво също. И нека тези, които обвиняват Тодоров да помислят за тези факти. Да, може би и странно, че той извървя един дълъг път от агитката до управленските постове, но самият Николай заслужи доверието със своята всеотдайност и сърце, с желанието, с което работеше и продължава да работи. Сега пред него има други, също тежки предизвикателства, които трябва да преодолява. Със сигурност обаче той няма да се откаже и ще се бори за любимия Нефтохимик до последно…..