-
В началото на 2004 г. в България спортен министър е ресторантьорът Васил Иванов – Лучано[1], но неоспоримият и непоклатим началник на целия спорт в страната е друг – Иван Славков – Батето. Той оглавява Българския олимпийски комитет (БОК) от 1980 г., пожизнен член е на Международния олимпийски комитет (МОК) от 1987 г. През 1995 г. Славков затвърждава монополната си позиция в българския спорт, оглавявайки и Българския футболен съюз (БФС). По това време Батето, както е наричан още от времето на социализма, е толкова силен, че изглежда като фигура, неподвластна на времето. Той е като дълбоко вклинена останка от комунистическия режим в публичния живот на страната – зет на Тодор Живков, бивш шеф на Държавната телевизия и на футболен клуб „Левски“. Човек, който цял живот е бил началник на нещо.
Всъщност само остроумният Иван Славков може да опише точно и кратко кариерата си:
Една дама ми вика:
– Помните ли, другарю Славков, когато работехме заедно в телевизията?
Викам:
– Работехте вие, аз бях директор!
И стана лаф.[2]
За да се промени това изключително положение, трябва да се случи нещо също изключително. И то се случва. През 2004 г. Славков се забърква в най-големия корупционен скандал в българския спорт, обещавайки пред репортери под прикритие да лобира за кандидатурата на Лондон за домакин на Олимпиадата през 2012 г.
Но тази история не започва оттук. Тя започва в края на 1998 г. без Батето, когато светът тъкмо е изпратил зимната олимпиадата в Нагано, а факелът на белия керван[3] е предаден на Солт Лейк Сити, щата Юта, САЩ. През ноември 1998 г. местният журналист от Юта Крис Ванъкър попада на едно много любопитно писмо. То е изпратено две години по-рано от втория в йерархията на организационния комитет на Игрите в САЩ Дейвид Джонсън до студентката в „Америкън юнивърсити“ (Вашингтон) Соня Есомба.
„Заради настоящата бюджетна структура ще бъде трудно да продължим обучителната програма с вас. Този чек за 10 144,99 долара ще бъде нашето последно плащане за вашето обучение“, пише Джонсън на Есомба[4]. Откритието на репортера дава начало на най-големия корупционен скандал в историята на олимпийското движение. Соня Есомба е дъщеря на влиятелния член на МОК от Камерун-Рене Есомба. Тя е получила общо 108 350 долара за своето обучение в американския университет от организационния комитет в Солт Лейк Сити. В замяна баща ѝ е дал гласа си за домакинството на Игрите в Юта. Последвалото мащабно разследване намира, че общо 22-ма от 114-те членове на Международния олимпийски комитет са получи пари или услуги от американците, за да направят същото. Десет членове са изключени от МОК, други десет са наказани. Това е първият случай на санкционирани членове на олимпийското движение заради корупция в цялата му стогодишна история.
Натискът върху МОК е огромен и е ясно, че трябва да има промяна. През 2000 г. „вечният“ президент на МОК Хуан Антонио Самаранч обявява, че няма да се кандидатира за нов мандат. Това е сензация, защото Самаранч оглавява МОК от 1980 г. На негово място идва белгиецът Жак Рох, обявявайки за свой приоритет борбата с корупцията в спорта.
Именно историята със Солт Лейк Сити провокира през 2004 г. разследващите журналисти от предаването „Панорама“ на ББС да пробват да „купят“ домакинството за Игрите в полза на Лондон. Британската столица се състезава за домакинството през 2012 г. с Париж, Ню Йорк, Москва и Мадрид. Консултант на предаването е световно известният разследващ журналист Андрю Дженингс, който има зад гърба си три книги[5] с истории за корупцията в олимпийското движение. Той, на практика, подготвя общественото мнение за скандала с Игрите в САЩ, още преди този скандал да е избухнал. Дженингс много добре знае, че „Панорама“ трябва да се прицели към най-близките хора до Самаранч, защото там има най-големи шансове да се провокира корупционно поведение. Сред мишените е и Иван Славков – Батето.
На 4 август, 2004 г., 21 часа английско време, в предаването „Панорама“ на ББС е излъчен филмът „Да купиш Игрите“. Моментът е избран идеално. Девет дни по-късно е откриването на Летните олимпийски игри в Атина.
По време на снимките английските журналисти се представят за хора на измислената компания „Ню Лондон Венчърс“. Те заснемат всичко със скрита камера. Според легендата фирмата работи зад кулисите за осигуряване на гласовете на членове на МОК за кандидатурата на Лондон. Репортерите са се свързали с четирима „олимпийски“ лобисти, за да преговарят за купуването на членовете на МОК. В София ги води сърбинът Горан Такач, който им урежда среща и с влиятелния пожизнен член на МОК Иван Славков. Батето пристига на срещата в хотел „Радисън САС“, намиращ се срещу сградата на Народното събрание, с кола на Българския олимпийски комитет. Той очевидно се чувства недосегаем в София и поема риска да се среща с непознатите нему британци, знаейки какво ще искат от него.
Самата среща на член на МОК с лобисти е проблем, особено в светлина на случилото се в САЩ. Батето няма право да влизат в контакт с хора, чиято дейност е несъвместима с етичния кодекс и принципите на олимпийското движение. В хотелската стая Славков дава да се разбере, че знае с кои хора се среща и каква е тяхната цел.
Журналист: Значи можем да преговаряме?
Славков: Да.
Ж.: Как убеждавате хората да… да приемат облагите?
Сл.: Подходът е различен. Някои са бизнесмени и имат интерес.
Ж.: Търсят услуги?
Сл.: Да. Имат интерес в някои области.
Ж.: Ще им предложите договори или…
Сл.: Да, да. Другите просто… вярват в спорта.
В този момент в хотелската стая влиза сръбският лобист Горан Такач, който е организирал срещата. Последвалите сцени говорят достатъчно. В присъствието на Славков сърбинът казва, че Батето има толкова много ръководни постове, че може да заобикаля правилата на МОК и да се среща с когото си иска, без да бие на очи. После, пак в присъствието на Славков, става дума и за парите.
Журналист: Обсъждахме договора си с вас, както и конкретните суми, които споменахте. Ако г-н Славков участва, как ще го възнаградим за усилията, които ще положи за Лондон?
Такач: Г-н Славков е включен в сумите, които ви споменах. Аз ви дадох цифрите (по-късно журналист от „Панорама“ разкрива, че е ставало дума за 900 000 долара, част от които за Славков – б.авт.), за да изградим по-нататък отворени отношения, изградени на взаимно доверие.
Славков: Момчета, оставям ви, отивам на погребение. Ще произнасям реч.
Такач: Той (Славков) няма да се появява никъде повече, но ще убеди нашите най-добри приятели да вземат пари. Това е.
Няколко седмици след срещата в София, от „Панорама“ се свързват с Такач и Славков, но вече официално в качеството си на журналисти. Двамата казват, че нарочно са участвали в срещата. Те обясняват, че са искали да поставят капан на „Ню Лондон Венчърс“, за да разобличат корупцията в олимпийското движение. Никой не успява да повярва на тази версия, освен няколко влиятелни фигури в България, които са приятели на Батето.
Журналистите от „Панорама“ успяват да „хванат“ във филма си общо петима души. Четирима са т.нар. олимпийски лобисти, които обещават да осигурят гласове на членове МОК за домакинството на Лондон. Славков стърчи като единствения член на МОК, който се съгласява да се срещне с „Ню Лондон Венчърс“. Журналистите са направили опит за среща и с вицепрезидента на МОК Виталий Смирнов (Русия), но той им отказва. След избухването на скандала Смирнов се държи така, сякаш не знае за какво става дума. Замесените лобисти са: Горан Такач, Габор Комяти (Унгария), Махмуд ел Фарнавани (Египет) и Муталеб Ахмад (Кувейт). Египтянинът не дава обяснение за поведението си. Славков, Такач и Комяти излизат с версията, че са знаели какво им се готви и са играели пред камерата. Ахмад казва, че никога не е искал пари на ръка.
Реакцията на президента на МОК Жак Рох е светкавична. Това е отлична възможност да изпълни предизборното си обещание за борба с корупцията. Още на 7 август, три дни след излъчването на филма, Рох обявява, че Комисията по етика на МОК е отнела временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина през 2004 г., което е особено унизително. Игрите започват само след шест дни. В края на ноември 2004 г. Изпълнителният комитет на МОК единодушно препоръчва изключването на Иван Славков. През май 2005 г. Жак Рох призовава Славков да напусне доброволно организацията, за да си спести срама от изключването. Българинът отказва да стори това. Батето вярва, че има достатъчно контакти, които ще го предпазят. Нужно е да спечели на своя страна само 25% от гласовете на следващата сесия на МОК в Сингапур, за да не бъде изключен. Тя трябва да се проведе през юли 2005 г. Иван Славков решава да упорства.
Междувременно част от българските медии започват да задават въпроси дали ще има разследване за корупция и в България. Главен прокурор е Никола Филчев, който харесва Батето и изобщо не харесва журналистите. Българската прокуратурата не е впечатлена от думите на президента на МОК, който директно говори за корупция. Жак Рох казва след временното отстраняване на Славков:
За съжаление тази сутрин трябваше да обсъдим тъмната и мрачната част на спорта – допинг, обвинения в корупция и възможно изключване на член на МОК. Пред вас стои един ядосан човек. Ядосан съм от поведението на някои хора, които петнят такова прекрасно нещо като олимпийското движение, направено от доброволците, от хората, които обичат спорта, които са ангажирани със спорта и дават на спорта. Винаги е тъжно, когато разбереш, че някои личности не уважават правилата[6].
Разследване за корупция срещу Славков в България няма, но се случва точно обратното – медиите съобщават, че започва разследване срещу британските журналисти. Делото срещу тях трябва да е за провокация към подкуп и незаконно използване на записващи средства[7], а сигналът е подаден лично от Иван Славков до Никола Филчев. Журналистите са заплашени от присъди до 10 години затвор и 15 000 лв. глоба. Разбира се, накрая разследването се оказва кьорфишек. Но то е поредна ярка изява на „антикорупционния“ порив на българските власти, в частност на Филчев. Реалността в София се оказва огледална на тази в МОК.
От излъчването на филма до сесията на МОК в Сингапур Батето се държи като жертва на световния капиталистически заговор. Големият проблем е, че той няма задоволително обяснение на поведението си пред скритата камера. В защитната си реч в Сингапур Иван Славков казва, че всички членове на МОК са направили грешка, за да се стигне дотук. Въпросната „грешка“ е, че изобщо е започнала някаква борба с корупцията в МОК. Батето твърди, че корупция няма и журналистите лъжат. За най-голям враг на олимпизма Славков сочи журналиста Андрю Дженингс. Батето го обявява за лъжец, който работи в полза на Запада:
В тези книги, повярвайте ми, аз съм ги чел много внимателно, 5% са факти, които всеки знае, 5%-полуистини, и 90% са чисти спекулации и лъжи. Кои бяха хората на прицел? Стожерите на подкрепата за политиката на Хуан Антонио Самаранч: африкански олимпийски ръководители, източноевропейски олимпийски ръководители, олимпийски ръководители от Латинска Америка. Авторът на книгата бе подведен под отговорност от съд в Лозана. Същата тази персона продължи да унижава същите членове на МОК в продължение на години без успех. След това дойде скандалът Солт Лейк Сити.
Според българина целите на Дженингс са да наплаши членовете на МОК, а след това медалите на Игрите да се раздават под натиска на западните медии. Иван Славков се опитва да пази някакво поведение пред МОК, но в България се развихря по балкански. Пред журналисти на летище „София“ той обобщава случилото се така:
Андрю Джъркинс (игра на думи, означава и чикиджия – б.авт.) е хомосексуалист[8].
Въпреки този покъртителен „аргумент“ в своя „полза“, положението на Батето изглежда много тежко. То е доста лошо и за имиджа на България.
Още преди скандала с „Да купиш Игрите“ Иван Славков и Горан Такач имат солидна предистория. През 2000 г. Иван Славков е разследван за корупция от Комисията по етика на МОК. Той e заподозрян, че е предлагал подкрепата си за кандидатурата на Кейптаун (ЮАР) за домакин на летните игри през 2004 г.
Славков е обвинен от изпълнителния директор на комитета по кандидатурата на Кейптаун Крис Бол с писмо до МОК. В него Бол твърди, че Батето е пратил в града бизнесмен с подписана лично от него препоръка. Този пратеник предложил на организационния комитет в Кейптаун да осигури шест вота при гласуването за домакин срещу 100 000 долара на всеки. Комисията по етика изслушала Бол и Славков и пратила в София човек да разпита неназования бизнесмен. МОК решава да не наказва Славков, препоръчва на членовете си бъдат много внимателни кого препоръчват.
Сръбският лобист на свой ред понася тежък удар покрай скандала с кандидатурата на Солт Лейк Сити. Той има много солидна биография. Горан Такач е син на Артур Такач, съветник и добър приятел на Хуан Антонио Самаранч. През 80-те години Горан Такач работи със Славков по кандидатурата на София за зимните игри през 1992 г. През 1994 г. имената на Такач баща и син са свързани със скандал по „осигуряване на гласове“ за победата на японския град Нагано за зимните игри през 1998 г.
В края на 1998 г. името на Такач пак е замесено, този път в скандала в САЩ. Неговата агенция „IMS-Studio 6“ е закрита заради това. Фирмата официално се занимава с маркетинг и комуникации, но работи и в областта на международния спорт и олимпийското движение. Тя е представлявала общо 17 града, кандидати за домакинство на олимпийски игри.
Върху имиджа на България се отрази неблагоприятно и фактът, че през 2001 г. Славков води Такач на среща с българския премиер Симеон Сакскобургготски. Той ги приема във връзка с намерението на България да издигне отново кандидатура на София за домакин на зимната олимпиада през 2014 г. През 2003 г. Славков кани в България южнокорееца Ким Ун-Йонг, който по това време е вицепрезидент на МОК. Гостът му е арестуван на летище София по искане на САЩ. По това време срещу него тече разследване, че е излъгал ФБР и е използвал неверен документ, за да получи „зелена карта“ за работа в САЩ. През 2004 г. Ун-Йонг бе махнат от МОК и вкаран в затвора в Южна Корея заради корупция. Това са част от приятелите на Иван Славков.
През цялото време Батето се изкарва като жертва на обстоятелствата, като човек от времето на Самаранч, който е нарочен за прочистване от Жак Рох. В речта си в Сингапур той предупреждава останалите членове че е по-добре да гласуват в негова подкрепа, защото иначе утре те ще бъдат „жертвите“. Славков казва:
Драги колеги и приятели, Това, което се опитвам да кажа, е, че вчера това се случи на 11 от нашите колеги (10 след Солт Лейк Сити и Ким Ун-Йонг). Днес това се случва на мен и някои други. Утре това ще се случи на всеки от вас. Ако аз бях виновен, щях да подам оставка. Ако вие гласувате за моето изключване, вие ще гласувате срещу доказателствата и срещу закона. Вие ще гласувате за моментно успокоение на медийното преследване и ще дадете нов стимул на всички тези, които са убедени, че е необходимо само да се опитат да компрометират някого, за да накарат МОК да го отстрани.
Извън това, че „Джъркинс е хомосексуалист“, основно оправдание на Батето е, че Жак Рох и Виталий Смирнов през цялото време са знаели за постановката на „Панорама“. Този аргумент има за цел да убеди останалите от МОК, че той не е корумпиран, а само е играел за пред камерата. Проблемът е, че Рох и Смирнов не го защитават. След скандала със Солт Лейк Сити антикорупционната вълна в МОК е твърде висока дори и за човек с контактите на Славков. На 7 юли 2005 г. Сесията на МОК в Сингапур позорно изключва Славков от Международния олимпийски комитет. При тайното гласуване 84 членове на МОК подкрепят изключването, само 12 са „против“, а 5 се „въздържат“. Това означава автоматично отстраняване и от председателския пост в БОК. След излизането си от залата, той продължава с лафовете:
Случаят е също като с Ирак – първо удариха, после доказваха. Всичко се решаваше само в една посока.
За него сега остава само шефският пост в Българския футболен съюз. И тук има сериозен проблем. Футболът е част от олимпийското движение и много трудно може да се обоснове оставането на Батето в БФС. Той все още има сериозни контакти по света. Шефът на ФИФА[9] Сеп Блатер, който позорно ще бъде махнат от ФИФА десет години по-късно за сходни прегрешения, подкрепя Славков. Швейцарецът казва, че Батето може да остане в БФС, стига да иска. Българинът се хваща за тази сламка и не се отказва от последния си пристан. През октомври 2005 г. той губи и този пост, но след избори. На Конгреса на БФС Иван Славков е победен от Борислав Михайлов.
През 2010 г. излязоха и мемоарите на Иван Славков. В тях той пак не успява да даде задоволително обяснение за скандала. Главата от книгата е озаглавена „Скандалът с корупцията в МОК започва с американците“. От нея не се разбира защо това е така. Не се разбира и защо Славков е приел да се срещне с хората от „Ню Лондон Венчърс“. Единственото, което донякъде се изяснява е, че той е против борбата срещу платените лобисти. „Бая свестни хора изгърмяха“, казва той със съжаление за изключените за корупция членове на МОК.
В интервю за българската секция на ББС Андрю Дженингс аплодира решението на МОК за изключването на българина. За Батето британският журналист казва:
Мисленето на Иван Славков и жалкият остарял стил на неговото обкръжение са като от отдалечена планета в откритото пространство. Те не проумяват мисленето на хората по света, на хората, които вече са свободни от диктатурата на Живков в България. Те седят по кабинетите си и казват: „Ще дадем пари на някого и ще се отървем от проблема“. Хора като Славков по никакъв начин не разбират, че са сгрешили, че много хора са им ядосани и че най-малкото, което биха могли да направят, е да се извинят и да се оттеглят[10].
Накрая Дженингс призовава България да се отърве от Батето, като го махне от всички публични постове, и предупреждава, че ако това не се случи, страната ще изпадне в изолация. България все пак успява да махне Иван Славков от публичните му позиции, макар и не по съвсем чист начин. Батето не е разследван за корупция, а на Конгреса на БФС Борислав Михайлов го побеждава със 194 на 133 гласа, т.е. повече от 1/3 от клубовете в страната застават зад Батето, въпреки скандала. По това време най-известният български футболист по света Христо Стоичков първо обяви подкрепата си за Михайлов, но после я оттегли с аргумента, че „не може да бъде против президента на БФС Иван Славков“[11]. След избора на Борислав Михайлов Стоичков се върна към първото си решение и аплодира новия началник. Това говори достатъчно за културата и игрите в българския спорт, където личните контакти и интереси са на практика всичко.
Няма и как да е по друг начин. Славков ръководи безпроблемно българския футбол в най-смутните му години, когато организираната престъпност бе отлично представена в Изпълкома на БФС. Батето вирееше в тази среда чудесно и имаше завидно чувство за хумор, въпреки нервното си обкръжение.
Той премина парадно през години на прехода с една малка засечка. През януари 1990 г. Славков е арестуван по обвинение за присвояване на 14 410 лв. от парите на БОК и за незаконно притежаване на два револвера и три пушки. Батето престоя в ареста около два месеца. Делото се точи 10 години, а накрая се разбра, че половината оръжия са претопени от МВР без съдебно разрешение. Накрая Върховният касационен съд сложи точка на този фарс, като окончателно обяви Славков за невинен[12]. Батето успя да осъди държава за 15 000 лв. за наказателната репресия срещу него, но пък се оказа, че й дължи 19 900 лв. съдебни такси[13].
Животът е способен на неподражаема ирония. Лондон наистина спечели домакинството на Игрите през 2012 г. Иван Славков почина година преди те да се състоят и не успя да ги гледа. Ако беше жив, той вероятно щеше да измисли добър лаф и за тази история.
Извън лафовете и обратите на съдбата, „Да купиш Игрите…“ остава най-грандиозният корупционен скандал в българския спорт. Времето показа, че защитните тези на Славков са само прах в очите на публиката. Олимпийското движение разшири географията си и ударът на Запада срещу Източна Европа, Латинска Америка и Африка не се състоя. Сочи (Русия) прие зимната олимпиада през 2014 г., а Рио стана домакин на лятната през 2016 г. Токио ще ги приеме през 2020 г. В същото време преследването на корупцията продължава и без журналиста Андрю Дженингс. В началото на март 2017 г. намибиецът Франки Фредерикс[14]се оттегли от шефския пост в екипа по оценка на кандидатурите за домакин на олимпийските игри през 2024 г. Подозренията отново са за плащане на подкупи в полза на определена кандидатура.
Батето не е единственият виновник за корупцията в МОК, но засега е най-сериозният български представител в този сенчест пантеон на съвременния олимпизъм.
