В събота Борисовата градина не беше място за разходки на въздух. Защото той, въздухът, трепереше от напрежение далеч преди първия съдийски сигнал на ЦСКА – Лудогорец.
Двудневните вибрации от проваления търг вещаеха буря, а феновете на „червените“ се запътиха към стадиона с нагласата „това няма да е просто един мач“.
Така се тръгва за дерби с Левски, но не и за среща с тим от провинцията.
В последните дни обаче вечното съперничество със „сините“ остана на заден план. Актуалният враг беше друг.
На „Армията“ се насади убеждението, че Кирил Домусчиев спонсорира конкурентите за емблемата и феновете се озлобиха срещу него.
Няма го никъде „черно на бяло“. Никой не може да докаже, че е така, но все пак шефовете на „Българска армия“ и феновете му лепнаха етикета „обществена тайна“.
Изляха се грозни обиди срещу Домусчиев – скандирания, песни, транспаранти. Да не говорим за коментарите в интернет…
Феновете са прави за себе си. Бранят кауза, на която вярват, че бизнесменът пречи. Никой не може да ги вини.
Но най-странното, че Домусчиев мълчи. Напрежението се нагнетява все повече и повече, а той няма никакво намерение да го тушира или поне да направи опит да го стори.
Как да се приеме мълчанието му? Като признание, че той е кукловодът в сянка или като нещо друго?
Ако обвиненията са неадекватни, да излезе и да се защити. Ако пък наистина иска емблемата – да каже за какво му.
Но за човек, в чиито очи журналистите са „олигофрени“, представете си как изглеждат феновете.
На тях ли дължи обяснение?
Уебкафе
