През 2009 година феновете вярват , че за Нефтохимик започва ново летоброене в историята. Това наистина е така имайки се предвид, че отбора наистина тръгва на чисто без да бъде обременен с миналато. Надеждите са ,че клубът ще възкръсне като птицата Феникс от пепелта и ще тръгне отново към висините . Новото ръководство в лицето на Георги Танев и Мартин Дяков не обещават чудеса, но дават гаранции, че ще издържат Нефтохимик. Като начало бюджетът за първия сезон във В група е 150 хиляди лева. Двамата строителни предприемачи искат да вземат на концесия и стадиона в Долно Езерово, където планират мащабни промени. Двамата обаче хвърлят топката и към община Бургас очаквайки помощ и от там. Мъжкият отбор тръгва добре в първите мачове, но след това идва отрезвяването. Повечето от играчите са ветерани на възраст над 34-35 години. Те могат да се хвърлят в един-два мача на макс, но не могат да поддържат темпо цял сезон. Изключение прави Митко Трендафилов, който на 40 – години показва завидна физическа форма и буди възхищение с нивото на кондицията си. В дългия маратон на Югоизточнта В група нафтата финишира на трето място след лидерите Равда и Марица. През този първи сезон никой от клуба не е афиширал амбиции за нещо повече и това класиране се приема за нормално. Пез лятото на 2010 година е направена мащабна селекция с десетина нови играчи. Като помощник – треньор идва георги Чиликов.Този път целта пред отбора е определена – влизане в А група. Собствениците са подсигурили по-голям бюджет , но имат и по-солидни изисквания. На първо време за издръжката са дадени 200 хиляди лева, с гаранции, че траншовете ще продължат. Нафтохимик тръгва колебливо в първите мачове, играе на приливи и отливи. Отборът губи и дербито с Ботев Пд играно на стадион Лазур . Гостите печелят с 3 на 1 , но самият мач се превръща в зрелище. Той е изгледан на живо от близо 10 хиляди зрители, което е прецедент за родната А група. В края на година обаче Георги Танев и Мартин Дяков решават да оставят клуба. Те обявяват, че повече нямат финансова възоможност да издържат футболен отбор защото икономическата криза се е отразила тежко на бизнеса им. Освен това двамата са и разочаравани от общината , от която са очаквали повече съдействие. В случая става въпрос за помощ под различни форми, така както се прави в дурги градове. Танев и Дяков са имали намерения и да инвестират в спортната база в Долно Езерово. Тя поискана на концесия за 20 година. Общината обаче не предприема нищо по този въпрос. Отделно Танев подготвя и нов проект според, който трябва да се построи нов стадион край общежитията на ВХТИ . Става въпрос за сума в размер на 30 милиона евро, които трябва да бъдат осигури чрез външно кредитиране. Около стадиона ще бъде построен голям търговски център с няколко апартаментни комплекси от затворен тип. Целта е чрез тези инвестиции да се подпомага и издръжката на клуба и той да получи свой собствена спортна база. Младите шефове в Нефтохимик очакват съдействието на общината . Това обаче не се случва и двамата трябва да вадят свои пари и от бизнеса си за да поддържат клуба в много трудни времена. Те са крайно разочаровани и отношението на кмета Димитър Николов , който по това време ръкопляска в ложите на стадион Лазур , опитва от скъпия кетъринг и се снима с Красимир Балъков, който обещава да гради чудеса в Бургас. Така Танев и Дяков стагат до решението до напуснат Нефтохимик. Това става в началото на декември 2010 година. Клубът изпада във вакуум като вероятността да изчезне отново става реална. Стига се дори до там феновете сами да поискат да поемат ръководството. В крайна сметка се намира изход. Начело на Нефтохимик застават двама бургаски бизнесмени Николай Филипов и Валентин Каравълчев. Те имат разнолик бизнес , но все пак основната им дейност е от търговия със скрап и метали. Филипов и Каравълчев дават гаранции, че пари в клуба ще има. Действително двамата осигуряват веднага финансов ресурс и изаплащат всичко дължимо. Бюджета до края на сезона е 300 хиляди лева и двамата го обезпечават напълно. Добрата новине е , че след бараж със Септември- Тервел Нефтохимик се завръща и в А група. През тази пролет позитивните новини са помрачени от смъртта на бившия президент на клуба Георги Танев. Той умира след като е намушкан в бургаско нощно заведение .Това става на 24 март 2011 година. 31- годишният бизнесмен е изпратен с внушителна траурна церемония на Бургаските гробища. За Нефтохимик обаче животът продължава. През лятото се извършва солидна селекция като Филипов и Каравълчев поставят цел влизане в А група. Бюджетът за новия сезон е около 1 милион лева. Парите са напълно гарантирани и всички разходи се покриват своевременно от собствениците. Сформира се интересен спортно- технически щаб. Изпълнителен директор е Благомир Митрев. Легенда на клуба и личност безспорно с авторитет сред феновете и спортната общественост. В екипа е привлечен като технически директор Костадин Джамбазов.С административно – организационна дейност се занимава Станчо Цонев – един от любимците на зелената агитка докато беше футболист. Старши треньор е друга легенда на Нефтохимик Димитър Стойчев. Така шейховете стартират с много надежда сезона. Нещата обаче не потръгват добре въпреки отличните условия. След известен скандал Стойчев напуска отбора и отива в школата.На негово място е назначен Ангел Стойков – популярен бургаски футболист от школата на Черноморец преминал през редица български отбори, за известен период е ритал и в чужбина. В крайна сметка Нефтохимик финишира на трето място в Източната Б група и не успява да вземе виза за елита. На първо и второ място се нареждат отборите на Етър и Ботев Пд. Разочарованието в лагера на бургаския клуб е огромно. Особено това важи за собствениците Филипов и Каравълчев. Те са извадили от бизнеса си над 1,5 милиона лева свежи пари и са ги дали за цялостна издръжка. Инвестирали са не малко пари и в детско- юношеската школа, която започва да набира скорост след като преди това беше унищожена. На 13.05.2012 година Николай Филипов публично обявява, че спира парите за мъжкия отбор и ще осигурява средства само за подрастващите. Той също е разочарован от отношението на общината, която не помага особено на клуба. От бюджета на греда годишно се дават само по стотина хиляди лева .Сума , която е твърде малка за да се помага ефективно на професионален клуб. Нищо не се постига и по отношение на базата на Нефтохимик. Филипов и Каравълчев имат амбиции да построят нов стадион . Проектът е публично обявен в края на 2011 година. Кметът на Бургас Димитър Николов пък веднага излиза със съобщение , че подкрепя начинанието. Той обещава, че обината ще осигури терен за новата база. Става въпрос за 50 декара край комплекс Меден Рудник. Общата инвестиция се изчислява на 20 милиона евро като се споменават и евентуални партньори от Саудитска Арабия. Пез март 2012 година обаче и тази инициатива пропада. Филипов и Каравълчев са разочаровани от този факт. Те са недоволни и от това, че дават пари, които нямат въвращаемост . Не получават и никакво помощ от други фирми в града, нито пък имат съдействието на общината да осигури средства, чрез компаниите работещи на територията на града. Ядосани са и на футболистите, които са получили всичко необходимо за елитна подготовка , но не успяват да се преборят с конкуренцията. Заради това и слагат край на финансирането на мъжкия отбор. Така Нефтохимик отново е в много тежка ситуация. Клубът е напуснат от Костадин Джамбазов и Ангел Стойков. Все пак изпълнителния директор Благо Митрев прави всичко възможно да осигури пари. Той обикаля фирми, хотели, институции и търси средства. По негово настояване общинската субсидия в размер на 120 хиляди лева е платена още до края на юни същата година. С тези пари се стартира лятната подготовка и се прави селекция. Отделно Митрев успява да събере и към 70-80 хиляди лева от бургаски фирми, които не искат да им бъдат афиширани имената. Така с много усилия мъжкия отбор оцелява . Привлечени са не лоши играчи и отбора придобива облик като потенциал дори и на тим от А група. Назначен е и нов старши треньр. Това е младия специалист Димчо Ненов. Безпаричието обаче тегне като Дамоклев меч над тима. Нефтохимик започва повече от прилично шампионата, но заради липсата на средства има сериозна заплаха да спре участието си в единнната Б група. В началото на есента феновете на отбора се срещат с премиера Бойко Борисов в Бургас. Той е в морския град за да открие нов офис на БНР в града и е веднага атакуван от зелените ултраси. Борисов обещава да съдейства и коментира, че Лукойл-Нефтохим ще трябва да помогне финансово. Действително от рафинерията отпускат 300 хиляди лева субсидия. В специално съобщение се казва обаче, че парите са еднократна помощ и не са част от по-голям спонсорски договор.Изпълнителния шеф Митрев се надява на точно това. Той се опитва да влезе в преговори дори на по -високо ниво и отпраща оферта до централата на Лукойл в Москва. Среща си е с изпълнителния директор на Лукойл- Нефтохим в Бургас Сергей Андронов. Освен въпросните 300 хиляди лева обаче не успява да осигури повече свеж ресурс. От Москва обещават, че ще разгледат въпроса в началото на 2013 година, но след това има дълго мълчание.През ноември 2012 година в клуба е привчелен бившият футболист на Левски и националния отбор Пламен Николов. Смята се, че той е приближен на шефа на Лукойл- България Валентин Златев. На нега се възлагат надежди, че успее да склони Златев да отпусне пари за издръжка на отбора. Но това не става в първите месеци. А разходите вървят. В този етап на щат в клуба са 42 души. На тях стриктно се изплащат месечни възнаграждения, осигуровки ,премии. В същото време мъжкия отбор върви добре и финишира на първо място в класирането след есенния дял от първенството. Нефтохимик е на две точки пред Спартак Плевен. През есента шейховете играят мачовете си като домакини на стадион Лазур. Това им струва по 10 хиляди лева такса на мач. Парите обаче не се плащат и се натрупва дълг към ПСФК Черноморец от 80 хиляди лева. Странно е, че самият дълг е към Черноморец след като собственик на стадиона е дружеството Спортс пропърти мениджмънт, което по това време има да получава от самия клуб Черноморец над 6 милиона лева за наеми. Предполага се все пак, че като основен наемател бургаският клуб преотдава съоръжението на Нефтохимик. Специално за феновете това е много объркан карамбол след като десетилетия наред този стадион беше домът на шейховете. След успешната есен щабът на Нефтохимик продължава с добрата селекция и привлеча допълнително няколко млади и перспективни футболисти. В началото на 2013 година обаче в касата на клуба има около 50 хиляди лева. Парите се топят буквално с дни. От 1 до 10 февруари е планиран лагер в Правец , който не се провежда. Според информации от футболния клуб се е очаквало футболистите да се готвят в базата на петролния олигарх Валентин Златев без да заплащат за лагера. Златев обаче не е дал съгласие в последния момент или както гласи друга версия е отсъствал от страната и не е бил намерен за да даде разрешение в последния момент. Така отбора изкарва подготовката изключиелно при домашни условия , а в края на февруари парите свършват. В касата дрънкат няколкостотин лева, които не могат да стигнат за разходите дори и за един домакински мач.След кратка агония тимът изпада от А група, а след отива и в аматорския футбол. Цялата есен е мъка за отбора, футболистите и феновете. След като Филипов спира парите Нефтохимик фалира и потъва в селските дивизии. Тола е през лятото на 2013 година.
