
Концепцията на Лудогорец винаги е насочена към атака на същинската фаза на Шампионската лига. За 9-и пореден път обаче разградчани останаха много далеч от целта. А след 0:3 от Ференцварош в мач реванш от третия квалификационен кръг помаха за сбогом и на 4.29 милиона евро, които се дават за бараж (б.а. – влизането в турнирния етап носи 18.62 млн. евро). И сега ще трябва да се утешат с 3.63 млн. евро за влизане в Лига Европа, ако елиминират северномакедонския Шкендия. Или пък с 3.17 млн. евро при отпадане от комшиите и отиване в Лигата на конференциите.
В последните сезони разградчани имаха ясно изразена стратегия на трансферния пазар. Която бе насочена към това през зимата да се правят ударни трансфери, за да може привлечените през пролетта да се адаптират напълно, а вече през лятото да помогнат за щурма на заветната цел – турнира на богатите.
Новите на „Хювефарма арена“ в началото на 2025-а бяха трима. От Интер Маями пристигна колумбийското крило Емерсон Родригес, а от словашкия Жилина таранът Ерик Биле. За правата на първия бяха платени 1.11 милиона евро, а за втория 700 хиляди евро. В добавка бе взет и познатият у нас от престоя си в Ботев Пд Антоан Бароан, който дойде под наем от швейцарския Винтертур. Тези тримата бяха провлечени, за да заместят продадените за наистина добри пари Рик Джонатан и Руан Крус.
През пролетта нито един от тях не направи нещо запомнящо се. Затова и Бароан бързо бе върнат в алпийската страна. Но колумбиецът и котдивоарецът трябваше да останат, защото имат железни договори. И трябваше да дадат добавена стойност на тима точно през тази кампания. Какъв обаче бе приносът им до момента?
Емерсон Родригес спокойно може да получи прякора Призрака, защото него така и не го видяхме на терена в изминалите 6 мача в предварителните елиминации за Шампионска лига. В първия квалификационен кръг срещу Динамо Минск той попадна в групата само за реванша в Унгария, но остана неизползвана резерва. Отсъстваше от разширения тимов лист за мачовете с хърватския първенец Риека. А за капак бе изваден от картотеките пред УЕФА, за да бъде вписан в тях не някой офанзивен играч, а… новият централен защитник Идан Нахмиас. Това казва всичко за Емерсон Родригес и колко успешен е трансферът му.
Това лято бе моментът Ерик Биле да блесне. Той имаше отличен шанс да излезе от сянката на Квадво Дуа, но не защото притежава по-добри качества от швейцарския национал. А просто защото конкурентът му за върха на атаката получи тежка контузия по време на подготовката. При тази ситуация обаче тактическото решение на новия треньор Руи Мота бе – по-добре игра с фалшива деветка, отколкото с Ерик Биле на върха на атаката. Е, имаше и изключение. Като в последния сблъсък в Будапеща. В който през първото полувреме котдивоарецът напредна мощно, излезе под ъгъл сам срещу вратаря, но изстрелът му бе изключително неточен – толкова, колкото и играта му. Но все пак трябва да се признае, че без Биле Лудогорец можеше вече да играе в Лигата на конференциите. Защото с негов гол в добавеното време бе елиминиран Динамо Минск в реванша. Попадението не дойде след майсторско изпълнение, а след като вратарят на беларусите не успя да избие добре топката с ръка и я поднесе на крака му. Статистиката на играча в УЕФА сочи: 6 мача, 215 минути (средно по 35.84 на мач), 1 гол (средно по 0.17 на мач), 7 удара (средно по 1.17 на мач), 0 асистенции и 1 жълт картон. Всъщност за тарана мачовете в Европа също може да приключат. Защото Лудогорец взе под наем бразилеца Матеус Машадо. Играта, или по-точно липсата на такава, на Емерсон и Ерик обяснява и защо разградчани не изпълниха целта си.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“