-
![](https://www.kotasport.com/wp-content/uploads/2023/08/728h90-1.png")
Двубоят с Ботев Пловдив във вторник вечер (1:0) 6е под номер 160 за Живко Атанасов с екипа на Черно море във всички турнири. 32-годишният централен защитник за втори път в кариерата си е на “Тича”, като в първия спечели Купата на България (2015 г.). Направи го във финал срещу родния Левски, където започва футболната приказка за него. За всичко това и отличното начало на кампанията синът на легендарната ни лекоатлетка Йорданка Донкова отговори на въпросите на “Тема Спорт”.
Живко, очаквахте ли толкова силно начало на сезона в Черно море и че след 11 кръга ще сте без загуба – 8 победи и 3 равенства?
– Не мисля, че има някой, който го е очаквал. Едва ли и някой от другите отбори въобще се е надявал на такъв старт. Дори и Лудогорец и ЦСКА, защото за 11 кръга всеки може да загуби, особено в началото на кампанията. Рядко се случва такъв старт като нашия, а и на Локомотив Пловдив.
Започва ли да ви пари под краката, да ви “стряска” силното представяне дотук?
– Не. Ние си знаем възможностите. Във всеки мач излизаме за победа и не се притесняваме от нищо, камо ли от сегашната ситуация. Наслаждаваме й се.
Можеше ли да се получи изненада срещу Ботев Пловдив?
– Не мисля. Владеехме инициативата и заслужавахме да победим. Те нямаха сериозна опасност пред нашата врата.
Можеше обаче да имате още 2 точки повече, но не успяхте да задържите аванса си срещу ЦСКА 1948 в предишния кръг…
– Този мач беше в нашите ръце, но направихме грешка и ни изравниха към края. Но ще има и такива двубои. Не успяхме да си затворим мача, излязохме отпуснати през второто полувреме и ни върнаха гола. Важното е, че не загубихме.
Докъде може да стигне серията на Черно море без загуба? В следващия кръг гостувате на Локомотив София.
– Аз съм реалист, но и оптимист. Дай Боже, да е колкото се може по-дълго.
А ти още колко смяташ, че можеш да продължиш на “Тича”?
– Имам договор с клуба до края на следващия сезон – лятото на 2025 година. Тогава ще съм вече на 34. Има много време, ще го мисля. Дай Боже, да сме здрави и да си изкарам договора без контузии. Пък после ще видим.
Каква е реалната цел, която сте си поставили в Черно море, защото само място в шестицата май вече ви отеснява?
– Целта е да сме в тройката. Гоним и Купата на България, която сега знаем, че носи участие в Лига Европа. Всяко по-добро развитие на нещата ще е само в плюс.
Кое превърна Черно море в този успешен отбор в момента?
– Може да прозвучи банално, но една от причините това да се случва е старши треньорът Илиан Илиев. Той прави подбора, стратегията… Другото е, че в Черно море е най-добрият колектив, който съм срещал. Не на последно място на стадиона започнаха да идват и повече фенове, което ни дава още по-голяма увереност. Имаме и качествени чужденци, но аз не деля отбора на българи и чужденци. И миналия сезон, и по-миналия бяхме много силен отбор и играехме като равен с равен срещу всеки. Просто тази година самото началото е доста добро и се надявам да продължаваме така.
Националният отбор затворена страница ли е за теб, защото вече си на 32 години, а се лансира идеята за подмладяване, макар че има и играчи на 34 години (б.р. – Спас Делев)?
– Подмладяването в националния отбор е хубаво нещо. Пожелавам успех на момчетата.
Може ли някой ден отново да се върнеш в Левски?
– Аз съм професионалист. Левски винаги ще си ми е в сърцето, юноша съм на клуба. Сбъднах си мечтата да играя за първия отбор, вкарах и четири гола. Радвам се, но в момента съм футболист на Черно море. Устроил съм се във Варна – семейство, жилище. Така че за мен в момента няма друг вариант.
Майка ти – легендарната лекоатлетка Йорданка Донкова – често е хващана от камерите на мачове на “Тича”…
– О, да, тя е тук на почти всеки мач. Голям фен е на спорта и на Черно море. Беше с Берое, с ЦСКА 1948. Обича да гледа мачовете ми.
Допитваш ли се до нея за съвети?
– Ако трябва да бъда откровен, не се допитвам от футболна гледна точка. Но доста често коментираме физическите качества и бягането на отделните състезатели, защото тя от това разбира. Вижда някои неща, които аз не – техника на бягане, скорост…
Смяташ ли, че този сезон може да бъде сложен край на хегемонията на Лудогорец, защото до момента първенството се очертава да е доста конкурентно?
– Да, вярвам, че може да се прекъсне тази серия. Може би трябва да има повече отбори, които да ги притискат. Миналия сезон ЦСКА бяха малко по-силни и бяха близо, но не е само изпуснатата дузпа. Лудогорец обаче е изключително класен отбор, въпреки че загубиха на “Тича” заради Цецо Панов… Е, заради всички, но… главно заради гола на Панов, който идва веднъж на четири години. Те са изключително силен отбор с много скъпи изпълнители. Тук говорим за пари. Или в случая – парите говорят.
А на теб престоят в Италия за четири години донесе ли ти пари? На какво те научи?
– В Италия се научих да играя футбол. Там тактически нещата са на изключително по-високо ниво. От най-ниските серии до Серия А се работи почти по идентичен начин. Смея да твърдя, че там тактически много ъпгрейднах играта си. Виждането ми за футбола е съвсем различно. Начинът и мирогледът в живота.
Много строг треньор ли е Илиан Илиев? Доста страховито изгони Алекс Фернандес от скамейката на мача в Бистрица…
– Строг, но справедлив. Господин Илиев е еталон. Няма такъв аналог в България един треньор да е толкова време начело на даден отбор. Откакто е начело на Черно море, отборът е изключително боеспособен. За три години откакто съм пак на “Тича”, нито един път не ни се е случвало някой отбор да ни надиграе тотално. С всеки сме като равен с равен. Да, губели сме, но не сме били надигравани.
В Италия си се научил на футбол, а в Чавдар Бяла Слатина и Септември Симитли на какво се научи у нас?
– Там се калих. За първи път играех професионален футбол. Имахме периоди, в които не съм получавал заплата по шест месеца. Моменти, които бяха трудни. Един вид, малко като казарма изкарах.
Какво си пожелаваш да постигнеш с Черно море – втора купа и медали, предполагам?
– О, да. Дай Боже. Искам да съм един от малкото, а да не кажа и единственият, от миналия ми период в Черно море вече никой не играе на “Тича”, с две купи.
