-
Футболът е под карантина. Времената обаче са динамични – заплати на играчи се намаляват, футболисти се уволняват, договорите на други изтичат с края на месец май, а тогава първенствата няма да са доиграни. Какво ще се случва? „Тема спорт“ се опита да намери отговори на тези въпроси от агента Николай Жейнов.
Г-н Жейнов, сигурно вече ви пуши главата от случващото се във футбола заради пандемията от коронавирус. Ще има ли сериозни трусове в системата?
– Мисля, че случващото се ще окаже много голямо влияние върху футбола, това всъщност вече е факт. Лошото е, че никой няма ясна представа кога това нещо ще свърши и кога ще се вземат финални решения. Целият футболен бизнес към момента е замрял.
Замирането означава ли, че се върви към слизане надолу по всякакви показатели?
– Такова определено ще има, но никой сега не може да предположи какви граници ще бъдат достигнати. Все пак досега такава пандемия в световен мащаб не е имало. Затова и мерките все се отлагат. УЕФА засега предлага мерки. БФС – събраха се хората и решиха… пак да се видят. Просто защото не са наясно какво ще се случи в световен мащаб. Беше сложена дата, до която да завършат първенствата -28 юни. Ще бъде ли обаче спазена? Отложени бяха европейското първенство и олимпиадата, защото сега най-важното е да се запази здравето на хората.
За вас, агентите, се задават доста юридически казуси като например – има футболисти с договори до края на месец май, а от 1 юни трябва да преминат в други клубове… Тогава обаче сегашните сезони ще трябва да продължат, какво ще става?
– Сега е важен мениджмънтът на всеки един клуб. Трябва да се изготви ясна програма по какъв начин как да действа с такива футболисти. Изказвам лично мнение и питам – защо тези с изтичащи договори са още в клубовете си? Какво се печели от това, ако играчът през юни ще е свободен агент? В нормален разговор с всеки един футболист и двете страни биха предпочели да се разделят. Играчът – дали местен, или чужденец, ще си отиде в родното място, а клубът няма да има като тежест заплатата му.
Но пък да речем Кали Тиам от Левски, който е в същата категория – какво ще прави цял месец, когато дори не може да напусне страната? Просто няма как да си тръгне, дори на околовръстното ще го спрат.
– Логистиката е отделен въпрос. Но какво правим с местните играчи например? Говорих с мои колеги точно за такива футболисти, които вече са прекратили договорите с клубовете си по взаимно съгласие. Просто няма логика да поддържаш такъв играч. Но, разбира се, преди това трябва да се постигне споразумение за раздяла и двете страни да са съгласни. Ясно е, че е необходимо да се вземе и предвид клубът какви цели ще гони. Ако има такива, естествено, че ще остави важните си футболисти. Но за останалите? С тях може да помислиш за раздяла. Дали ще спестиш едномесечна или двумесечна заплата – все ще е от полза на клуба.
Задават ли се в обозримо бъдеще дела – колективни или индивидуални, от играчи към клубовете при намаляване на заплатите и други мерки по време на извънредното положение?
– Определено ще има дела. Въпросът е как ще се тълкуват казусите. Защото досега точно такава ситуация не е имало. Поради тази причина ръководствата, а и футболистите не знаят по какъв начин да действат. Швейцарският Сион е освободил 7-8 играчи, прекратени са им били договорите. 99 процента там нещата отиват на съд. Там има мярка на футболната федерация и държавата. На клубовете им дават възможност 80 процента от заплатата да се плаща от държавата. Тоест те ще дават само 20.
Дали сега може да излезе някакво ново правило „Босман“? Преди години се случи революция, след като се разреши на играчите да са свободни агенти след края на договорите им… Ще се преобърне ли пак трансферният пазар?
– Какви ще са мерките, ще решават ФИФА и УЕФА, а след това местните организации и законодателства. Във всяка държава има различни практики. Говорих с колеги от Русия. Там са им казали, че всички играчи ще ги разпуснат и те трябва да тренират индивидуално. Като някои от клубовете са постигнали споразумение с футболистите да не им плащат заплати за последния месец. Може да има и играчи, които по никакъв начин не желаят да им се намалява заплатата или да си разтрогнат договорите. В момента всичко е голям хаос.
Шефът на ФИФА Джани Инфантино заяви, че вече надали ще има трансфери над 100 милиона евро. С колко ще паднат цените на играчите според вас?
– Клубовете определено ще понесат доста големи икономически щети. Всичко е свързано със спонсори, телевизионни права, пари от билети. Ако даден тим има средно 40 хиляди зрители на мач с цена на билет 50 евро, значи ще губи по 2 милиона евро на двубой. А на месец имаш 2-3 такива срещи. Тоест за 10 месеца сумата става до 60 милиона само от билети. А ако първенствата се доиграят без публика? И така става голяма щета за клубовете… И след това те няма да имат възможност да реинвестират в добри футболисти на пазара. Не е проблемът, че един играч струва 100 или 150 милиона евро. Не са проблем Меси и Роналдо, а това, че средните по сила футболисти достигнаха такава цена. Те бяха надценени. Иначе, вземеш ли Меси или Роналдо – те са решаващи играчи и лесно се изплащат чрез реклама и продажба на фланелки и билети. Но когато не си направиш сметката? Примерът е Коутиньо, когото не спряха да го въртят по отборите. Това е ярък пример за играч, който не струва парите си. Лошото е, че в българския футбол е по абсолютно същият начин.
Как си обяснявате икономически функционирането у нас на клубове, които купуват играчи, дават им заплати от по 5-6-7 хиляди евро и нагоре, а няма приходи от билети, мърчандайзинг, тв права?
– Нека разграничим нещата. 5-6 хиляди евро, това са пари, които могат да се получават само в 2-3 клуба – в грандовете Левски, ЦСКА, Лудогорец. Тези клубове се отличаваха с добър финансов ресурс. След тях идват Берое, Ботев Пловдив, Локо Пловдив, Черно море. Кои неща обаче липсват? Нека да говорим сериозно – колко хора се събират на мач? Какви са приходите от билети? Колко клуба имат константно 3 хиляди души на двубой? Уважение към всички, но повече от 5-6 хиляди души има само на дербитата. Не мисля, че ще имат голяма щета от билети.
Има ли някаква вероятност, перспектива, изход… ако продължи това нещо, да се стигне у нас до някакви полупрофесионални клубове, поне докато се завърти машината пак? Защото крайният потребител на телевизия, фланелки и т.н. – запалянкото, няма да е толкова платежоспособен?
– Първо трябва да се види кога ще е горе-долу краят на тази пандемия. Сега не може да се сложи дата. След това, трябва да има много здрава работа от БФС и ПФЛ – да се вземат наистина сериозни мерки, да се види по какъв начин ще продължи футболният живот в България. Разсъждавайки си вкъщи, бих отишъл на следния вариант да се доиграе първенството – всички мачове – ако трябва от септември до края на ноември. И след това догодина да се обърне календарът. Въпрос има – кой ще играе евротурнири. Това е само опция… Сега не можем да кажем дали ще е добро или лошо, но така ще спестим разходи. Зимната подготовка, която струва между 50 и 100 хиляди евро, ще е за цяло първенство. Ще имаме шампионат от март до ноември с двуседмична пауза през лятото. Клубовете обаче ще имат време да се възстановят от задаващата се рецесия… Изборът на президент на БФС е важен. Необходимо е да се избере ръководство от хора, които познават материята. И те трябва да вземат решения за следващите минимум 2 години.
