Един вратар направи страхотно впечатление с дебюта си в Първа лига. Неговото име е Жауме Валенс и пази вратата на Берое. Той беше безгрешен в Битката за Тракия с Ботев Пловдив, като особено силно впечатление направи тройното му спасяване за няколко секунди, което помогна на старозагорци да вземат точка на „Колежа“. Сега обаче пред Валенс идва нова трудна задача, може би дори най-трудната в България – гостуването на Лудогорец в Разград. А там със сигурност той ще има много работа…
Кой обаче е Жауме Валенс? Роден е преди 29 години (скоро ще навърши 30) на приказните острови Палма де Майорка. Кариерата му обаче не е цветя и рози, а ето, че сега в крайна сметка се озова в Берое, като ще помага на отбора на Хосу Урибе в тежката битка за оставане в Първа лига.
„Започнах в младежката академия на Атлетико Балеарес, след което преминах през различни клубове в Палма де Майорка. Иначе през последната си година като юноша отидох в най-силния отбор – Майорка“, разказва Валенс.
„Честно казано, не знам защо станах вратар. Едната причина е, че харесвах номер 1 и това беше номерът на вратаря. Другата теория, която ми каза дядо ми, е, че не съм се страхувал да се хвърлям, че съм бил смел“, припомня си той с усмивка пред изданието Golsmedia.
На въпрос дали вратарите са с по-странен характер, Жауме Валенс споделя: „Не знам дали тази специална личност е нещо, което развиваме, когато стъпваме между гредите. Може да е вродена – нещо, с което се раждаш, но определено вратарската позиция е специална. Всяка наша грешка може да струва точки на отбора. Поради всичко това вратарят трябва да има характера, за да се справи с тази отговорност. Всичко това те оформя като вратар“.
След периода в Майорка, Валенс играе в различни клубове – Баракалдо, Лорка, Хумия, преди през 2018 г. да хване окото на Атлетико Мадрид. Той обаче не стига до първия тим, а само до резервния тим на „дюшекчиите“ – Атлетико Мадриленьо.
„Опитвам се да не се привързвам твърде много към рутини или суеверия, но спазвам някои насоки във всеки мач. Опитвам се да докосна напречната греда и по време на загрявката винаги правя поредица от подобни неща – всичко това, за да поддържам увереността си“, разкрива стражът на Берое.
Кариерата му продължава в най-различни и доста слаби отбори – Овиедо Ветуста, Ла Нусия и Алкояно, където играе до лятото на 2025 г. Оттогава до януари, когато го привлича Берое, е свободен агент. Но в Стара Загора решават да му подадат ръка, имайки предвид контузиите на другите двама вратари – Артур Мота и Валентино Кинтеро.
„Ние сме на много различна позиция от останалите футболисти. Тренираме отделно, имаме собствен треньор, имаме различна роля и когато сме обвинени за грешка, сме сами. Самотата е там и трябва да се научиш да живееш с нея и дори да се чувстваш комфортно с нея“, разказва още Валенс.
Вратарят на Берое споделя и страстта си към музиката и как използва свободното си време, за да практикува с различни инструменти. „Наистина харесвам музиката като цяло. Свиря на китара, малко по-малко на пиано и на барабани“, казва той и прави паралел между барабаниста и вратаря.
„Барабанистът никога няма да се открои, освен ако няма соло, но ако загуби ритъма, всичко се обърква. Това е добро отражение на това какъв е вратарят – всяка грешка може да ти струва скъпо“, посочи вратарят.
Няма спор, че поне за момента изглежда така, че Берое намери страхотен вратар в лицето на Жауме Валенс. Неговото приключение в България тепърва започва, но поне началото е много обещаващо и той бе избран за Играч на мача в Битката за Тракия, където опази мрежата си суха./ „Мач Телеграф“
