-
-
Бившият футболист и треньор, а днес водещ на подкаст в YouTube, Вили Вуцов разкри любопитна история от младежките си години. По време на военната си служба синът на легендарния Иван Вуцов е бил желан от Димитър Пенев да премине в ЦСКА, но от Левски не са позволили трансфера.
„1986-та година влязох в казармата. Така се случи, че карах много тежка казарма, защото след Световното през 1986-а баща ми изпадна в немилост. Той беше скаран с хора от Левски и си го изкараха на мен. Аз отидох в Сливен, където попаднах при голям цесекар – генерал Гочев. Той ми каза: „Тука левскари няма.“ Играх 5–6 мача за Сливен и казаха: „Тоя повече няма да играе за Сливен“, и ме изпратиха в Плевен.
През септември 1987-а година баща ми отиде в Сплит, а аз – в Чавдар София, школата на ЦСКА. Първенството върви, остават два-три кръга до края. Аз бях играл доста в Плевен като централен нападател. Първите 5–6 мача имах 12–13 гола. Един мач спечелихме с 5:0, аз вкарах 5 гола. Вървеше ми.
В Чавдар бяха събрани всички най-добри войници от цялата страна. Нападател тогава беше Тошко Праматаров, а треньор – друг, когото загубихме преди година, Бог да го прости – Стоян Йорданов. Отборът за първа година се клати, не е първи. В предпоследния кръг бихме Варна с 1:0, а в последния кръг играем с Пловдив, с които имаме еднакви точки. Мачът се играе на „Червено знаме“.
В тези три мача за първи и последен път играх с една фланелка, на която с големи букви пишеше ЦСКА. Господ ме наказа, че играя с такава фланелка. В първия мач валя обилен сняг, а аз бях с един хубав синджир и в 20-ата минута някой ме дръпна и ми го скъса. Имах на него златен кръст, топка и други. В тези преспи – ходи го търси.
В мача срещу Пловдив играх добре, вкарах гол. Няма да забравя – бате Стоян влиза в съблекалнята, а на мача са Димитър Пенев и Георги Христов – Чопъра, той беше шеф на голямото ЦСКА. Чопъра колеше и бесеше наред. Не знам защо, но много уважаваше баща ми и му помагаше доста“, обясни Вили за симпатиите на Христов и Статега към него.
Как обаче се доближава до ЦСКА: „Прибирам се за празниците около Нова година, без официално да ми е разписана отпуската. През оградата – кой ще те види. Връщам се в неделя по обяд, живеем в „Младост“, а майка ми казва: „Търсиха те две войничета, трябва веднага да се върнеш“. Аз си викам – за какво ме търсят двама, в Плевен бях в ареста… Страх, гипс. Обличам анцуга и обратно в казармата. Отивам – няма никого. В понеделник идва ротният, подписва книжките и му казвам за войниците. Питам го – „Те не са от нашите? – „От коя армия са тогава – да не са от китайската?“. Казва ми: „Отивай си, ако трябва – пак ще те намерят“.
Прибирам се. На другия ден излязох и като се прибрах пак ме търсели. Казали на майка ми, че Георги Христов е разпоредил да отида на стадион „Народна армия“ и да търся него или Димитър Пенев. Отивам там, но ми казват, че са на Панчарево.
Хващам автобус, после пеша до базата на ЦСКА. Влизам в стола и ми казват: „Големият началник замина, но те са горе“. Питам кои, а те – „Събрали са се едни полковници“. Отварям вратата – дим, две туби червено вино. Влизам и чичо Митко: „Ооо, къде си бе?“ – прегръдки, целувки. Успокоих се.
Казва на полковниците: „Това е момчето, аз съм си го харесал. Идва в ЦСКА. Утре в 10:00 ч. започваш в първия отбор“. Хем ми олекна, хем си викам – няма как това да стане“, обяснява Вили. Пената обаче прехвърля разговора за бащата на Вили Вуцов – Иван, който по това време е треньор на Хайдук. „Папата какво прави?“ – „В Хърватия е, не съм го виждал, нито чувал от около месец“.
Казах им – нямам как да стане. Имаше правило – и войник да си, собственият ти отбор трябваше да ти даде разрешение. Левски трябваше да даде разрешение на ЦСКА. „От цяла България войници взимаме, теб ли няма да те оправим.“ Дойде Чопъра към 4–5 следобед. Пенев му казва: „Началник, баща му беше дърводелец, но този е добър футболист, нападател – голове прави, и като халф може да играе. Баща му само ги риташе по кокалчетата, но този е друго ниво.“ Разбраха обаче, че трябва разрешение от Левски.
Обясних: „Аз бях в Плевен, исках да играя за тях. Но Левски не ми дадоха бележка. Баща ми ходи, молехме се – за Плевен не дадоха бележка, камо ли за ЦСКА.“ Чопъра се обажда на този, онзи, вика ги, но се разбра, че няма да ме пуснат да играя. Обаче ме изпратиха и ми казаха: „Отиваш си и си седиш у вас. Ако те уредим, ще пратим някой войник да ти каже в сряда в 10:00 ч. на тренировка.“
А чичо Митко ми казваше: „Еее, ако те бях взел при мен, голям играч щеше да станеш“. Много ми се радваше, много ме обичаше. Приемах го повече като роднина, отколкото като треньор. На този човек няма как да се разсърдиш“, завърши Вили Вуцов с умиление в покдаста си Sesame_Liga_Vutsov.
