
Марек Дупница отстрани Септември Тервел в първия предварителен кръг от Купата на България, побеждавайки го с 3:0 като гост и по този начин си осигури мач срещу Монтана.
Клубът от Североизточната Трета лига посвети стихотворение на Марек по случай мача помежду им, което е доста рядко срещан жест на уважение между два клуба.
Стихотворението за Марек, което публикуваха от Септември Тервел:
Шести амулет…
В мач за купата (брой шести)
с „Марек“ Дупница – клас „Б“-е
(на 12-ти БФС го вмести)
и под сребърно небе…
заиграхме равен с равен –
те са класа, сила, топ,
образ имат свой прославен
и дълбок финансов джоб,
ние – вещи аматьори,
в лига трета на върха
и какво ще някой да говори –
имаме за битките духа!…
Пряк за нас – наритан Влади –
Пепи стреля, но уви –
чакахме след гол тук страж им да я вади,
ала аут е – c’est la vie!…
И след натиск върху Луго
и нещастен карамбол,
вместо фаул???, се случи друго –
вкараха ни първи гол!…
После Жорето сам във атака
срещу страж им тет-а-тет,
не разбули над „Кан Тервел“ мрака,
нямахме за гол късмет!…
Пас към Ники от „скалата“
и засада – СРАМОТА,
пак подрязват ни крилцата,
както лани есента!…
Миг пред брейка – пряк опасен
(Луго със ръка след шут),
„мечо“ със рефлекс прекрасен,
но с добавката – нов смут!…
Втора част – след отдих кратък –
с явен хъс напред летим,
бол е времето в остатък,
но е битка с мощен тим!…
Пепи като лъв налита,
в пъти стреля, но уви –
гост-вратата непробита,
но аплаузи и хвалби!…
Е, не вкараш ли – ти вкарват,
футбол-правило, закон,
може някой да не вярват –
доказателствата – милион!…
Три за тях, но пак се борим,
Пепи, Владо, Митко – бяг,
трудно е с „класик“ да спорим,
ала следваме добър маяк!…
послепис:
Имахме лице, осанка,
просто никакъв късмет,
но във клубната ни банка
депозираме пореден амулет!…