-
-
Кошмарният сезон на ЦСКА-София се ниже като продължителен кротък дъжд. И единственото устойчиво нещо в него дотук е лъкатушенето на армейците. Старши треньорът Александър Томаш изтъкна, че под негово ръководство червеният тим не е надиграван, като в това изказване има два сериозни проблема. Първият е, че то не е истина. През второто полувреме на дербито Левски надигра ЦСКА-София. Особено в последните 20 минути. Да, не с фамозен футбол, но с настойчивост, тичане и тактика. А в същото време червените рядко излизаха от половината си и, образно казано, бяха като боксьор, който понася удари и няма търпение рундът и дори целият мач да приключи. Но даже и твърдението на главата на отбора да бе вярно, то след него възниква друг въпрос. ЦСКА-София надигра ли някой от по-състоятелните отбори в първенството, начело с актуалния си наставник? Отговор няма да чакаме, защото той е ясен и е отрицателен. Ако се посочат победите в „Надежда“ и Бистрица, моменталното напомняне е Крумовград и Септември. Кампанията на червените до момента е по-лоша от всяка друга, тъй като няма нито игра, нито резултати. 20-25 минути сносен футбол на мач не са достатъчни за стандартите на исторически гранд. Малко са и по принцип, и очевидно за печеленето на мачове. Нещо, което в голяма степен не беше проблем за армейците в предходни сезони.
Тенденция е ЦСКА-София да изчезва през вторите полувремена. Срещу Левски и Лудогорец отчетливо, а срещу закъсалата чета на Рибарски – срив и изпускане на контрола върху мача в последния четвърт час. Хаотичните втори 45 минути на червените крещят за несвършена работа в съблекалнята на почивката. Елементът от мачовете, в който треньорите оправдават заплатите си. Подхвърлянията за физическата подготовка не могат да хванат дикиш. Защото абсолютно съзнателно на позицията кондиционен треньор бе оставен и в момента държан неопитен специалист, който видимо от картината на терена не оправдава очакванията. Както с чисто футболните достойнства на ЦСКА-София на Томаш, прогресът е твърде бавен и малък. Еквивалентът на кондиционната е и тактическата ситуация в състава. В съобщенията за тренировките на ЦСКА-София често се казва, че футболистите са имали тактическо занимание, но в същото време от началото на сезона не са надиграли никой тактически.
За това трябва да се грижи и привлеченият в щаба младок Николай Русинов, който обаче засега повече впечатлява с колоритните си фейсбук публикации на фона на снимки с Христо Колев-Бащата. Предвид тези кадрови решения на Александър Томаш, остава съмнението дали манталитетът да тренираш Верея още не го държи. Там тази реалност не би изглеждала толкова несериозно.
Преплитането между физическо състояние, тактика и чист футбол в настоящия ЦСКА-София поражда допълнителни въпроси и заключения и вади на показ противоречия. Ако изпълнителите на терена отпадат физически, то защо към това няма адаптиран тактически план, който да осигурява резултати и спокойствие, а футболният блясък да се внедрява постепенно? Защо ЦСКА-София е кръгла нула на заучени ситуации, в това число и статични? Явно работата на тренировъчното поле си противоречи с вербалните заявки. В треньорските изявления се акцентираше, че резултатът е най-важен, с някои нюанси за красотата след последния мач, ала в същото време от старшията разбрахме, че допреди Лудогорец армейците тренирали само атака. И най-незадълбоченият запалянко е чувал, че градежът на един отбор и обликът му започват отзад-напред. Това в още по-голяма степен важи, когато не можеш да си позволиш липса на резултати. Също и когато виждаш, че в дадения етап няма как успешно да отведеш футболистите в желаната от теб посока. Да експлоатираш най-добрите им качества и да ги балансираш, за да не си пречат, винаги е добра идея. Именно това направи Рафаеле Паладино във Фиорентина и добрата развръзка е налице. Дали такава ще има в ЦСКА-София до края на годината зависи много от връзката с реалността на треньорския щаб. Защото усложняването на процеса не те прави гениален, а досаден за играчите. Още повече, когато не си доказан в треньорствто и разчиташ на голия си ентусиазъм и това, че си у дома.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
