ЦСКА се върти в омагьосания кръг на разрухата

- -

Сезон 2024/25 беше парадоксален за ЦСКА. Златният дъжд, осигурен от новата власт в клуба, накара червена България да мечтае, че в кратки срокове хегемонията на Лудогорец може да бъде прекъсната. Вместо това обаче, те получиха двама от най-слабите треньори в историята на клуба, срамно пето място в класирането и втора поредна кампания без участие в европейските клубни турнири. Даването на оперативното управление в ръцете на, меко казано, неподготвените за тази роля Филип Филипов и Стоян Орманджиев се оказа първата огромна грешка на новия собственик, която минира целия сезон на ЦСКА. Тя доведе до закъсняла селекция, привличането на куп скъпи ментета и назначението на хърватския анонимник Томислав Стипич за старши треньор. В резултат на това в навечерието на първия шампионатен мач с Лудогорец в Разград хърватинът чистосърдечно призна: „Ще дадем всичко от себе си да спечелим Купата на България. Такава е ситуацията, че трябва да се борим за Европа и Топ 5 в шампионата. Не говоря за титлата, а за купата. Реалистичното е това – място в Топ 5. Някои няма да са доволни, но се опитвам да бъда реалист. Имаме силите да сме сред първите 5 отбора в България“. Това изказване, което тогава внесе смут сред настроената за триумфи червена общност, ще остане като едно от най-точните непопулярни предсказания в историята на родния футбол.

В началото на сезона се оказа, че Стипич дори е надценил своя пълен с младоци състав. Макар че ЦСКА остави добри впечатления при загубата с 0:1 в Разград с момчета като Петко Панайотов, Георги Чорбаджийски и Сейни Санянг в състава, а после победи изпадналия впоследствие Хебър с 3:1 у дома, следващите три мача бяха кошмарни и доведоха до скоропостижна раздяла с хърватския реалист. Сред тях бе и тежка загуба с 0:3 от Спартак във Варна, която се оказа най-големият мач в кариерата на Александър Томаш, капарирал му заставане начело на любимия ЦСКА.

Бившият защитник показа смелост и дебютира след едва две тренировки в символично домакинство в „Надежда“ на Ботев Пд, воден от… наследника му Душан Керкез. Но Томаш тръгна с фалстарт. Не само с резултата (0:1), а и с много остро изказване срещу футболистите, като бързо настрои голяма част от съблекалнята срещу себе си. То обаче се прие добре от публиката, която възлагаше огромни надежди на треньора, а и бързо осъзна, че клубът се намира в преходен период. Освен това наказанието за празни трибуни заради ексцесиите от европейския бараж с ЦСКА 1948 също оказваше влияние на представянето. Затова и след победата с 3:0 над Локо Сф, когато дойде първото домакинство за сезона с право на фенове, макар и в Благоевград, на „Христо Ботев“ се изсипаха 6000 привърженици. Още тогава обаче отборът на Томаш показа, че не умее да се възползва от енергията по трибуните (б.а. – това най-ясно пролича пред 40 000 зрители във финала за купата) и победи измъчено с 1:0 латинобандата на Берое след много слабо представяне. С онзи мач ЦСКА влезе в коловоза на колебливи изяви, от които така и не излезе до края на редовния сезон. Тимът нито веднъж в този период не стигна до серия от 3 шампионатни победи, като трудният успех над Берое бе последван от нулево равенство на „Тича“ и два тежки провала – историческа загуба с 0:1 у дома от Септември и поражение със съшия резултат в дербито с Левски. Така още в средата на октомври стана ясно, че оптимистичните прогнози при идването на Томаш са били плод на замъглена преценка, различаващи се с реалността високопарни изказвания и желание ЦСКА да бъде върнат на върха от българин.

Треньорът все повече започваше сам да си противоречи в срещите с медиите, а фактът, че за цяла есен нито веднъж не повтори титулярен състав, говореше за сериозна обърканост. ЦСКА зимува на срамното осмо място, но ръководството гласува доверие на Томаш и му даде да движи селекцията в тандем с вече компрометирания Филипов. Това се оказа поредната грешка, като червените не успяха да се подсилят на ключови позиции, а привличането на беларуския вратар Фьодор Лапоухов се оказа бомба със закъснител.

Надуваният дълго време от Томаш балон, че ЦСКА ще е много по-силен след зимната подготовка, се спука още в първия кръг със загубата с 0:1 от Славия в „Овча купел“. Изкупителна жертва стана Филипов, за чийто заместник вече бе уреден португалският педагог Пауло Нога.

ЦСКА започна да побеждава отборите около себе си в класирането, но инкасира тежки издънки в дербито с Левски и задължителните мачове срещу опашкари. Срещу сините за първи път в историята беше допуснато изравняване в продължението след два гола аванс, а позорните 1:1 с Ботев Враца и 0:1 от Крумовград в края на редовния сезон тотално саботираха шансовете за влизане в Топ 4. Които бяха напълно реални, предвид срива в доста отбори от челото на таблицата.

И вместо тогава Нога да замени Томаш, за да съхрани възможността за участие в Европа, се случи точно обратното. Родният треньор отстрани Черно море за купата и започна да помпа мускули с 5 поредни победи в плейофите над съперници в сериозна финансова и организационна криза. И ЦСКА излезе от тежката заблуда по най-неприятния начин – със загуба във финала за купата от Лудогорец.

Томаш обаче отново нито подаде оставка, нито беше сменен. По примера от миналата година, отборът започна да се разпада в навечерието на обидния за феновете и традициите на клуба бараж с Арда и изведнъж в Кърджали отново на сцената се появиха Панайотов, Чорбаджийски, Санянг, Тасев…

ЦСКА загуби с дузпи и завърши 360-градусовата обиколка в омагьосания кръг на разрухата. А Александър Томаш дори не успя да изпълни смятаната за нелепа цел, която Стипич постави в началото на сезона. Парите не гарантират успехи. А инвестирани в грешните хора, водят до много скъпи катастрофи. Новата власт в ЦСКА разбира това по трудния начин…

Мартин Костадинов/ „Тема спорт“