
Резултатът в първия мач с Шкендия отваря широко вратите за Лудогорец преди реванша и ще е почти чудо, ако разградчани не влязат в групите на Лига Европа. Проблемът тук не е в загубата, а в играта на „орлите“ и липсата на какъвто и да е облик на отбора на Руи Мота.
Португалският треньор излъчва неувереност и като че ли едва сега започна да осъзнава какво е да работиш в клуб като Ноа, където и малкото отгоре е добре дошло, докато в Лудогорец всичко под Шампионска лига се смята като замазване на нещата. Вместо да стовари фокуса върху владеене на топката, контрола върху играта и атаките, Мота продължи консервативната тенденция, издигаща в култ сигурността. Тази несигурност и мозъчна въртележка от страна на Мота доведе до това отборът да няма дори отчасти избистрен състав и на базата на тези титуляри да се правят ротации в по-леките мачове от първенството.
Португалецът прехвърля своята неувереност и върху вратарите, където Падт има 6 мача, а Бонман – 7 (сборът е повече от 12-те мача на Лудогорец заради смяната на реванша с Динамо Минск), като двамата се надпреварват кой повече да бърка. През този сезон все още няма мач, в който да се каже, че някой от двамата е спасил отбора си. Контузията на Йоел Андерсон поне не остави колебания в Мота, който няма друг избор, освен Сон и Недялков, въпреки че шведът играеше по-силно и от двамата, но не получаваше титулярно място. Голям миш-маш става в центъра на отбраната, като полутитуляната двойка Вердон-Куртулуш се дискредитира тотално на реванша с Ференцварош и бе заменена от тандема Диниш-Нахмиас, постарал се да забърка още по-голяма порция гафове с Шкендия.
Контузията на Агибу Камара на старта на сезона забърка огромна въртележка и при халфовете. Смяташе се, че гвинеецът е един от двамата титуляри при офанзивите изпълнители в обърнатия с върха надолу триъгълник в средата на терена. Да отбележим, че Мота залага на 4-3-3. Сега петима се въртят за въпросните постове, без никой да бъде смятан за достатъчно надежден и безспорен – Дуарте (655 минути), Калоч (642), Чочев (608), Нареси (581), Станич (361).
Мота успя да извади от форма и най-силно играещия футболист на Лудогорец от миналия сезон – крилото Ерик Маркус и да забърка една аморфна смес от посредственост при всички флангови играчи. Трудно е да се разбере как от пет толкова надарени крила в лицето на Маркус (716 минути), Видал (633), Мунир (539), Текпетей (408) и Станислав Иванов (403) нито един не е дори близо до средното си ниво. Единственият сигурен титуляр в объркания и обезсърчен тим на Мота е централният нападател Ерик Биле, но дали той си върши работата се вижда от статистиката – четири гола в последните 5 мача, като три от тях са срещу последния в Първа лига Славия.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“