-
-
На 30 април 2024 г. официално в ЦСКА приключи ерата „Гриша Ганчев“. Тогава беше обявено, че създадената от Валтер Папазки фондация поема изцяло „червените“. Близо 2 години по-късно при „армейците“ останаха само 3 трима играчи, които са привлечени в отбора по време на бизнесмена от село Микре. Всичко това говори за тоталната промяна, която цари в ЦСКА в този период.
Тази зима по един или друг начин още четирима, останали от времето на старото ръководство, си тръгнаха. Става дума за Густаво Бусато, Сейни Санянг, Мартин Стойчев и Браян Кордоба. Бразилският вратар е истински символ. Той беше вратарят с най-много мачове в ерата на Гриша Ганчев. Записа цели 204 срещи сумарно за ЦСКА, което го направи чужденеца с най-много срещи в историята на „армейците“. Той обаче вече е на години, взима голяма заплата, а и е резерва на Фьодор Лапоухов, което означаваше ясно, че от неговото оставане няма смисъл в дългосрочен план. Кордоба пък е тотално разочарование. Той дойде с прякора „Шерифа“, но записа едва 43 мача. Смята се, че за него са платени над 1 млн евро, които към днешна дата изглеждат като пари на вятъра. Сейни Санянг пък е млад и определено талантлив играч. Той обаче не успя да се пребори за титулярно място в ЦСКА и логично се озова в Ботев Враца. Там гамбиецът ще има поле за изява и ако се представи добре, ще може да се върне в ЦСКА, тъй като именно „армейците“ държат правата му. Под Околчица отиде и Мартин Стойчев. Талантливият десен бек беше преследван от контузии и не успя да разгърне своя потенциал. Сега обаче ще има време да го стори – на спокойствие в Ботев Враца.
Тримата играчи на „червените“, които бяха привлечени по време на старото ръководство, са добре познати на всички – Иван Турицов, дошъл още през 2019 г., Петко Панайотов, който обаче е взет от школата на големия съперник Левски, както и един изненадващ герой – Улаус Скаршем. Норвежецът дойде преди 2 години – 3 месеца преди фамилия Ганчеви да се оттегли от клуба. Към момента и тримата играчи са със статут на резерва. Най-често на терена се появяваше Петко Панайотов, но предвид мащабната селекция и привличането на Исак Соле и Макс Ебонг, просто за младежкия национал едва ли ще има място в титулярния състав, защото там са още Джеймс Eтo’o и Бруно Жордао. Турицов е играчът с най-дълъг стаж в ЦСКА, като вече има впечатляващите 214 мача за клуба, в които е вкарал 7 гола и е дал 12 асистенции. Той можеше да се превърне в любимец на феновете, ако беше вкарал онази дузпа срещу ЦСКА 1948 през 2023 г. Но я пропусна, а това беляза целия му дълъг престой с червения екип, който продължава и до днес. В момента Турицов се намира в последните месеци на своя договор, по принцип е резерва на Давид Пастор и навярно през лятото ще му благодарят за престоя и ще му пожелаят успех в новия отбор. Но пък във футбола сме свикнали да виждаме какви ли не обрати, така че нека видим…
Много интересен е случаят с Димитър Евтимов. Той също е привлечен от Данаил Ганчев, Стойчо Стоилов и компания, още през 2020 г. Време, в което на хоризонта не се виждаше смяна на собствеността. Той обаче беше освободен от ЦСКА преди 6 месеца, като подписа с Ботев Враца. Заради добрите си изяви под Околчица и познанството с треньора Христо Янев и директора Вангел Вангелов, както и заради това, че феновете му се радват, защото е фен на ЦСКА от дете, най-логичното нещо беше той да бъде привлечен за заместник на Густаво Бусато, на когото дълго време стоеше резерва. Превратностите на съдбата…
Скоростта, с която настоящото ръководство на ЦСКА подменя целия състав, е впечатляваща. Факт е, че някои от играчите, привлечени от старите шефове, имаха класа. Но много други нямаха никакво място в отбора. За своя престой начело на „червените“ Гриша Ганчев и компания спечелиха 2 купи на България. До момента новата власт още няма трофей, но все пак те са били начело на ЦСКА само в един пълен сезон, а сега предстои вторият им. Това, което те правят за „армейците“ и най-вече строящият се стадион, показва ясно колко сериозни са техните намерения. А изглежда невъзможно с всички тези вложения сушата откъм трофеи за „червените“ да продължи дълго…
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
