Тодор Янчев: Стойчо нямаше пълната власт и свобода при Гриша Ганчев! Не му се позволяваше да контролира всички спортно-технически процеси

Тошко, преди по-малко от десетина дни Стойчо Младенов атакува ръководството на ЦСКА, като с две думи определи действията и класирането като срамни и зададе въпроса на изпълнителния директор Радослав Златков дали знае в какъв клуб се намира…

– Не мога да говоря от негово име и нямам представа защо го е казал. Знам само, че Стойчо обича ЦСКА и винаги говори с много емоция, но не тя е водещата.

В кариерата си ти печелиш три титли с ЦСКА, като първата и третата са под ръководството на Стойчо Младенов. С какво се характеризираха онези периоди?

– Ние имахме огромен респект от треньора, а и той бе селектирал футболисти, от които знаеше какво може да очаква. Тогава за нас той бе „шефът“. Ние имахме пряк контакт с него и от него зависеше всичко. Именно това е разликата с днешни дни. Сега даден играч, ако нещо е недоволен, може спокойно да се обади на собственика и по този начин се омаловажава ролята на треньора. Преди време ние се стремяхме не само да защитим нашите имена, клубната емблема, но и да изпълним всичко, което иска треньорът от нас, защото той еднолично можеше да скъса договорите ни. Нямаше мрънкане и прочие…

Тази абсолютна власт беше ли запазена, когато ти бе част от екипа на Стойчо Младенов по времето на Гриша Ганчев?

– Не мисля. Аз, а и останалите асистенти на старши треньора нямахме контакт с ръководството, за да мога да говоря от първо лице. Ние бяхме просто притурки, част от екипа, но според мен раздялата дойде точно заради това разминаване. А именно, че Стойчо нямаше пълната власт и свобода, както и не му се позволяваше да контролира всички спортно-технически процеси.

Сега Младенов твърди, че Томаш има нечуван картбланш, а резултатите не отговарят за името на ЦСКА…

– Не искам да коментирам Сашо, защото няма да е коректно. Ние сме много добри семейни приятели и каквото и да кажа, може да се разтълкува по различен начин. Томаш също е пределно наясно, че в ЦСКА резултатите са водещи, защото името изисква тимът да е на първо място.

С оглед колебливата форма на отборите, които са пред ЦСКА в класирането, армейците длъжни ли са да атакуват Топ 4…

– О, да… ЦСКА на всяка цена трябва да е максимално по-напред в класирането, да се бори за купата и задължително да се класира в евротурнирите… Две години поред извън Европа ще са много тежък удар за червената общност. Да, на собственика едва ли ще му се отрази кой знае колко негативно от финансова гледна точка, но ще бъде сериозен удар по амбициите, реномето и името.

В първия пролетен кръг, когато ЦСКА бе безобразен срещу Славия, се заговори за бойкот срещу Томаш… В кариерата ти си минал през доста тежки периоди в ЦСКА…

– Затова казах, че треньорът, когато прави селекцията, гледа не само спортно-техническите аргументи на футболистите, а и знае какво да очаква от тях. А те, знаейки, че той е човекът, който ги е довел тук, не си позволяват подобни неща. Това го казвам по принцип, защото аз не мога да твърдя, че наистина е имало бойкот.

По времето на „Титан“ ти сам реши да си разтрогнеш договора и да отидеш в Славия. Това не бе ли своеобразен бойкот?

– Направих го, за да покажа на феновете, че трябва да се събудят. Преди това бях минал през тежки периоди, но такова нещо не се бе случвало. Паднаха балоните, организационната криза бе нечувана, водеха се знайни и незнайни играчи, имаше забавяния… Ситуацията в клуба бе ужасна, а аз и персонално пострадах от нея, тъй като тогава бях замесен в допинг скандала. Оказа се, че докторът взима медикаменти, без да знае какво взима, откъде взима и какво ни дава. Когато направиха проверка, се оказа, че на дадения телефон на дистрибутора отговаря някакво полицейско управление в Щатите. Имахме трима кондиционни треньори, от които… абе, единия хвани, а другия удари… И аз като капитан реших, че трябва да направя нещо, за да се даде гласност и хората да се усетят…

Каква е отговорността да си капитан на ЦСКА?

– Ти го каза най-добре. Това е чест и отговорност, а не просто една превръзка на ръката. Капитанът трябва да е за пример не само на терена, но и в тренировъчния процес, а и в живота… Аз винаги съм се стремял да бъда обединителна фигура. Дори е имало моменти, в които съм заемал страната на чужденците, защитавал съм ги… За мен е недопустимо да се създадат групички и лагери. Колегите ми понякога са ми се сърдили, но аз съм гледал на играчите от чужбина като инвестиция на клуба. Исках те да бъдат част от нас, за да има колектив. Така съм помагал и на младите.

Младите винаги са били болна тема за червените фенове…

– Да, но всичко е двустранен процес. От една страна, те трябва да получат помощ и подкрепа, а от друга, сами да си ги заслужат. Има случаи, в които виждаш, че момчето отсреща се старае, иска, труди се, опитва да расте, а има и такива, за които е важно да се снимат на календара…

В този момент изниква въпросът – кое е по-добре – капитанът да е българин или чужденец?

– Най-важното е да е фигура, авторитет, човек, който оценява каква чест и отговорност му е поверена… Той не трябва да е само най-добрият на терена, а да е пример във всяко едно отношение.