Стойчо Младенов: Някои хора да деребействат в българския футбол! Най-много съм научил от Иван Вуцов и Георги Василев

0
Снимка: cska.bg

Старши треньорът на ЦСКА-София – Стойчо Младенов – говори в предаването на Corner.bg „Спорткаст“. Той сподели мнението си по много въпроси от миналото и настоящето.

ЗА ДЕТСТВОТО
Родителите ми работеха в циментовия завод в Димитровград. Излизаха в 5 часа сутринта и се прибираха в 6-7 вечерта. Месо ядяхме един път в месеца. Годините бяха тежки и една от основните ми цели беше именно да успея като футболист и да помогна на семейството си. Радвам се, че при влизането ми в мъжкия футбол не залитнах в грешна посока. Някои от съотборниците ми играеха комар, но още на втория лагер им казах, че не искам да се занимавам с такива неща, и така е и до днес. Никога не съм губил чувството си за отговорност.

ЗА ЗАВРЪЩАНЕТО НА „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“
Първото ми стъпване на стадиона след завръщането на треньорския пост беше емоционално. Искаше ми се да заваря „Армията“ малко по-различна. Надявам се, че собственикът Гриша Ганчев ще довърши задачата, с която се е заел. Имаме спънки в това естество, но като знам какъв характер е, ще се справи и с тази задача. Ние сме единственият клуб, който всеки месец плаща наем за своя стадион. Това е престъпление спрямо ЦСКА. Абсолютен терор. Това са средства, които можем да влагаме по инфраструктурата. Нямам против да ги даваме, но и другите клубове да го правят. В момента единствено ние плащаме.

ЗА ПОДГОТОВКАТА ЗА МАЧА С ПИЛЗЕН
Имам много методи, чрез които мотивирам своите състезатели, но те си остават в съблекалнята. Вярно е, че преди мача с Пилзен им пуснах видео от 3:3 срещу Блекбърн, за да видят как се изравнява резултата след 3 гола пасив. И то срещу силен английски отбор. Работихме много добре цяла седмица и сме щастливи от постигнатия резултат. Но нищо нямаше да се получи без пълното доверие и подкрепа от страна на ръководството. Трябва да сме едно цяло.

ЗА ЗАМИНАВАНЕТО ЗА ПОРТУГАЛИЯ
Преди да замина за Португалия, ме искаха Ривър Плейт, но нямах позволение да отида. Когато преминах в Беленензеш, футболно и инфраструктурно португалците бяха по-назад от нас. Но оттогава при тях само се гради, а при нас обратното. Пристигайки там, не знаех изобщо езика, но за 6 месеца сам с една тетрадка успях да го науча и сега го владея перфектно писмено и говоримо.

ЗА „АРАБСКАТА ПРОЛЕТ“
Революцията в Египет ни завари там. Когато пуснаха затворниците на свобода, беше пълен ужас по улиците. Ще ви разкажа как лягахме да спим. Залоствахме вратата и лягахме облечени. И то не с дънки и цивилни дрехи, а с анцузи, за да можем да бягаме, ако се наложи. Бяхме обути с маратонки и с чантички с пари и паспортите ни, за да можем максимално бързо да избягаме, ако чуем нещо.

ЗА ТРЕНЬОРСКАТА ПРОФЕСИЯ
Цял живот съм се подготвял да бъда треньор. И до ден днешен си пазя тренировки на Иван Вуцов, на Георги Василев. Може би най-много във футбола съм научил от тях. Много съжалявам за двама треньори, които имаха още много какво да дадат – Георги Василев и Аспарух Никодимов. Сигурен съм, че някои хора им приключиха кариерите, защото са непокорни. Те можеха още много години да дават добър пример на другите треньори…

ЗА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ
Футболът като спорт трябва да е цел на всяка една държава. У нас това не се случва. Оставиха някои хора да деребействат в българския футбол, футболният съюз не помогна с абсолютно нищо. Трябва да се даде път на Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров. Но има и един друг кандидат, когото те трябва да използват – Христо Порточанов, който е изключително успял човек, видял всичко във футбола./ „Тема спорт“

loading...
предишна статияБивш ас на Лудогорец осъди бившия си клуб
Следваща статияГеорги Миланов: Най-доброто чувство! (ВИДЕО)