-
-
Всекидневното общуване е изпълнено с коментари и дискусии, в които немалко хора въздишат по времената на домата със сирене и топъл хляб, „който Европа искаше да забрани, защото на вкус няма себеподобен“. Ако пренесем темата и на футболния терен, се оказва, че едно от нещата, които „демокрацията ни отне“ (израз, наложен от известен роден политик), е доминацията на българските отбори над полски в европейските клубни турнири. Дисбалансът ни срещу представители на тази страна преди и след 10 ноември 1989 г. е видим, като зад това се крият по-скоро спортно-технически, отколкото обществено-политически причини.
През 60-те години родните грандове ЦСКА и Левски имат възможност да се изправят срещу доминатора в полския футбол Гурник Забже – отбор, който читателите на „Тема Спорт“ познават добре от поредицата за футболните хегемони. На 23 ноември 1966 г. тимът от миньорския град, воден от звездата си Влодзимиеж Любански, е разбит на тогавашния стадион „Народна армия“ след два гола на Димитър Марашлиев и по един на Никола Цанев и Иван Василев. По думите на участника в двата мача Димитър Пенев армейците подхождат към реванша с
твърде високо
самочувствие
и това едва не се оказва фатално. На полувремето Гурник води с 3:0 след гол на Зигфрид Шолтисик и дубъл на Ернест Пол. За капак поляците получават дузпа в 67-ата минута за фаул на вратаря Стоян Йорданов срещу Пол, но потърпевшият не уцелва вратата и така армейците се разминават с уплаха. Мачът срещу Левски през 1970 г. е със залог полуфинал в КНК, поради което логично близо 60 000 души изпълват клубния стадион, понастоящем носещ името на Георги Аспарухов. Гунди изнася един от най-силните си европейски мачове и на два пъти прави безпомощен вратаря Хуберт Костка за крайното 3:2.
Реваншът в Хожув се играе при неблагоприятни атмосферни условия (силен вятър и дъжд), но едва ли само те са причината за успеха на поляците с 2:1 и елиминирането на сините по правилото за голове на чужд терен.
През 1977 г. Левски се изправя срещу шампиона Шльонск в КЕШ и е без капитана си Кирил Ивков, който е наказан за 8 мача от УЕФА. В София над всички е нападателят Кирил Миланов, имащ право да играе само в международните мачове на тима си. Той бележи два от трите безответни гола в полската врата. Въпреки наличието на национала Владислав Жмуда в редиците му тимът от Вроцлав успява да стигне само до равенство 2:2 в ответната среща и отпада. През 1979 г. Берое се справя с дебютанта Арка Гдиня, като и в двата мача в основите на всичко по-интересно е лидерът на тима Петко Петков. Година по-късно поляците понасят двоен удар – в КЕШ Шомбиерки Битом бива разбит с общ резултат 0:5 от ЦСКА (хеттрик в София бележи Цветан Йончев), а Славия елиминира Легия. Постижението на белите е за отбелязване, тъй като начело на тима е Манол Манолов–Симолията, който откровено не се разбира с играчите, но въпреки този факт и липсата на Милчо Евтимов и Илия Величков в реванша всичко за столичния тим завършва с щастлив край.
Два месеца преди водоразделната дата 10 ноември 1989 г. ЦСКА демонстрира, че е поне класа над Рух Хожув въпреки наличието на Кжищоф Важиха в редиците на съперника. Равенството 1:1 на полска земя, дошло след
попадение на
Любослав Пенев
е последвано от същинска голеада в София – 5:1.
Пренасяйки се в годините на прехода, няма как да не отбележим елиминирането на Литекс от Видзев през 1999 г., попречило на ловчанлии да посрещнат Габриел Батистута и Фиорентина под Покрития мост.
Съперникът завършва на цели 17 точки от шампиона Висла, но тъй като клубът от Краков изтърпява наказание от УЕФА, заема мястото му в квалификациите за Шампионската лига. Победата с 4:1 в България е последвана от същия резултат на полска земя, но с обратен знак, като показателно за объркването на треньора Димитър Димитров–Херо е пускането в игра и последвало изваждане на Радостин Кишишев. Дузпите започват с 2 пропуска на Видзев, но след като Стефан Колев, Златомир Загорчич и Албан Буши не са точни, Литекс е елиминиран, което кара тогавашния водещ на БНР Петър Волгин неприкрито да ликува в ефир. През този век единственият роден отбор, успял да елиминира поляци, е Спартак Варна, който се справя с Дискоболия Гроклин (Гроджиск Виелкополски) през 2001 г. Хеттрикът на Валентин
Станчев за победата с 4:0 вероятно се помни само от привържениците на соколите, но трябва да отбележим, че същият този съперник 2 години по-късно елиминира в Купата на УЕФА Херта и Манчестър Сити. Показателно е, че от следващите 3 полски отбора, отстранили родни тимове, само един играч успя да стигне до трансфер в някой водещ европейски отбор – Кжищоф Пьонтек от Заглембе Любин, който има кратък и не толкова успешен период в Милан. Когато Висла Краков се справя с Литекс, атаката на тима
се води от
Цветан Генков
но той така и не успява да се разпише в двете срещи с ловчанлии.
Най-близо до това да преодолее полската прокоба е Локомотив София, който на стадион „Васил Левски“ стига до дузпи срещу Шльонск Вроцлав – тим, който в края на сезон 2011/12 печели титлата в местната Екстракласа. Пропуските на Иво Иванов и Марчо Дафчев обаче слагат край на надеждите на железничарите, а играчите на Орест Ленчик получават възможност да отпразнуват успеха със сериозната си агитка.
ТЕМА СПОРТ
