-
-
Левски и неговите привърженици изживяха прекрасна вечер в четвъртък. В крайна сметка какво по-хубаво от това да спечелиш международен мач пред пълните трибуни на „Герена“ с късен гол на юноша на клуба. Такива вечери карат всеки, който принадлежи към синята част от България, да заспи щастлив. Ако успее въобще да заспи. След такива мачове животът започва да изглежда по-хубав и по-справедлив. За всеки, който обича Левски, това е нормалното усещане за нещата и така трябва да бъде.
Въпреки всичко, след като емоциите отминат и отстъпят място на по-трезвите оценки и мисли, би трябвало вече и привържениците да са се убедили за пореден път в някои неща. Едното от тях е, че в Европа вече лесно няма. Всеки се бори за място под слънцето и големи победи, при които спокойно дочакваш края на мача, вече ще се случват все по-рядко. Публиката подкрепяше отбора си докрай, но и този път се чуваше недоволство и даже освирквания, когато топката от центъра се връщаше назад към централните защитници или към Вуцов. Играчите не заслужават това, а хората по трибуните трябва да свикнат с него. Просто защото в Европа срещу всеки е трудно. Тези мачове не се играят, а се печелят. А като се спечелят, независимо по какъв начин, радостта пак ще си дойде и ще е сладка. Дойде и този път, а публиката си тръгна щастлива от стадиона. Дано и тя като отбора след всеки следващ мач да е още по-узряла, търпелива и да се е убедила, че лесно няма. Както вероятно са се уверили и играчите на Левски. И както Хулио Веласкес с оглед на това, което говори, може би отдавна знае. Испанецът победи труден съперник с доказан и много добър треньор на пейката. Левски заслужено спечели, макар че бе на път отново да завърши 0:0. Прекрасно е, че отборът расте с всеки изминал мач, трупа опит, трупа и самочувствие. Всички на терена воюват и си помагат, което е най-хубавото.
Героите почти винаги са различни и всеки от тях с изявите си става любимец на публиката. Тя скандира имената на Вуцов все по-често след мача с Апоел в Унгария.
Онази вечер скандираше това на Рупанов, а в други случаи – на Костадинов, на Ради Кирилов. Цунами, който не игра в четвъртък, е обичан от публиката, сякаш цял живот е играл на „Герена“.
Марин Петков пак обра големи овации при смяната си, въпреки че, когато той излезе, резултатът не бе в полза на Левски и настроението по трибуните не бе много приповдигнато. Майкон и Макун са играчи от много висока класа, а феновете виждат и оценяват това подобаващо. Сангape стана любимец след първите си голове преди година, после спря да вкарва и мина през кризисни периоди, но на мачовете в Европа наистина „изяжда тревата“, както Веласкес обеща, че ще направят всичките му футболисти.
Всичко това е прекрасно, но е важно и да се знае, че Левски още не е завършен отбор и си има слабости. Не е завършена и работата срещу Сабах. Останаха вторите 50% от нея. Феновете може и да си стоят в еуфория, но за футболистите тя би била пагубна преди да са си изпълнили мисията и в Баку. В Азербайджан времето ще е горещо, гореща ще е и битката на терена, срещу противник, който хич не се е предал. Добре е, че предводителят на Левски Хулио Веласкес по всичко изглежда, че си дава сметка за това. Успее ли да си свърши работата и край Каспийско море, сезонът в Европа вече безусловно може да се счита за успешен.
Такъв би трябвало да бъде всеки, в който Левски е елиминирал два отбора в турнирите. И отборът, и феновете го заслужават, остава да го постигнат.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
