
Уж през 2025 година щяхме да отлепяме ютията, а се устремихме към историческото дъно в квалификациите за световни шампионати. Четири поражения, кое от кое по-тежко и унизително, в 4 срещи досега в групата ни и илюзорни надежди през ноември да вземем поне точка до края на борбата в Бурса срещу Турция и в София срещу Грузия. Такъв срам се е случвал досега само веднъж в историята на нашето участие – в дебюта ни в пресявките за шампионата на планетата в Италия през 1934-та. Когато все пак изиграхме само 3 двубоя. Във всеки от които обаче се разписахме – загубихме последователно с 1:4 от Унгария в София, 1:6 от Австрия във Виена и пак с 1:4 от маджарите в Будапеща.
Никога не сме завършвали без поне едно равенство в актива си и в 17-те квалификации за финалите на европейски първенства, в които сме участвали. Най-лошо сме се представили за шампионата във Франция през 1960-а – 1 точка, но след само два изиграни мача.
Никога досега и не сме приключвали с 6 загуби в един квалификационен цикъл за световно. Най-много поражения – 5, имахме в пресявките за първенството в Русия през 2018 г., но тогава изиграхме цели 10 мача, стигнахме до 4 победи и зад нас в крайното класиране останаха два отбора.
Едва ли има някакво съмнение, че ще финишираме последни в групата си, което не се е случвало от квалификациите за първенството в Италия през 1990 г. Тогава бяхме четвърти в група с Румъния, Дания и Гърция, но с актив от 1 победа, 1 равенство и 4 загуби в шестте си двубоя.
Защитата ни е като швейцарско сирене със средно по 4 инкасирани попадения на мач в групата или общо 16 досега. В миналото най-много голове допуснахме в квалификациите за световното в Русия през 2018 г. – 19, но в цели 10 срещи, или средно по 1,9 на двубой.
Най-малко попадения вкарахме при втората си кампания за финали на световното във Франция през 1936 г. – 1, но след само два двубоя. Сега пак е едно-едничко, но при изиграни 4 срещи.
Веднъж, за първенството в Германия през 1974 г., дори сме завършвали квалификации без нито една загуба в 6 срещи. Тогава бяхме първи в група от 4 тима. На върха бяхме в още две кампании, останали далеч назад във времето – за Мексико през 1970 г. (4 тима) и за Франция през 1998 г. (5 отбора)./ „Тема спорт“