-
Преди броени дни премиерът Бойко Борисов обяви, че държавата ще осигури 30 милиона лева, с които да бъдат покрити голяма част от разходите на ДЮШ на футболните клубове. Това е една отлична новина. В последните 30 години работата с подрастващите бе занемарена до престъпно нехайство, а инвестициите там бяха сведени до съвсем мижави стойности. Едва в последните години в тази посока има раздвижване. Появиха се частни школи, клубовете също започнаха да отделят средства. Това обаче съвсем не е достатъчно, което се вижда от пълния вакуум, в който е попаднал националният отбор. Младите футболисти са крайно неподготвени, а дори и талант като Кирил Десподов търка пейката в средняк от Серия А.
От младите поколения не се вижда нищо по-сериозно като качество, а нивото на юношеския ни футбол е паднало до критични граници. Заради това и държавната помощ и крайно необходима.
Как обаче ще бъдат изхарчени парите? Дали няма за пореден път да потънат в канала? Защото най-големият проблем на школите не е толкова закупуването на топки и екипи, дори и базите, колкото невижданата шуробаджанащина, която е стигнала до просташки размери. Връзкарството се шири с пълна сила и в големите клубове. Налагат се деца без качества, но с богати бащи или такива с много връзки и влияние. По този начин кадърните момчета биват изтиквани встрани, те губят мотивация и се отказват от футбола. Резултатите са повече от видими. Вече ядем бой от всякакви джуджета във футбола, а отдавна сме забравили победи над класни съперници, да не говорим за класиране на голям форум. Това важи за всички възрастови групи.
Преди да се налеят държавните пари би трябвало да бъдат определени приоритети за развитие, да се осигури прозрачност и едва тогава да бъдат давани на клубовете. За да може те да се превърнат в инвестиция, истинска реална инвестиция, а не поредните средства, които ще потънат в подвижните пясъци на родната футболна действителност.
