-
„На Амос Юга му казвам boss, защото е шеф на терена. Когато е на игрището, аз също имам самочувствие като треньор. Не му се сърдя за червения картон…“
Това каза на 18 декември 2020 година Бруно Акрапович минути след като воденият от него ЦСКА-София победи с 1:0 Левски.
Три месеца по-късно Бруно видя изхода на „Българска армия“, а обосновката бе, че схемата 3-5-2 и „играта за резултат“ не отговаря на името на клуба. Истината е, че безличното представяне и минималните победи над Славия, Етър и Черно море се набиваха на очи, защото слабият старт на кампанията вече бе предопределил развръзката и армейците бяха далеч от върха. И така след 0:0 с Локо Пд на „Армията“ в онзи безумен мач с близо 60 нарушения, загубата от Берое като гост с 0:1 и отношението към играчите, което предизвика скандала със Санкаре, подпечатаха билета на Акрапович.
Юга остана, но вече не бе шефът и ролята му постепенно се промени през следващата година и половина. Трите месеца при Любо Пенев и спечелената купа бързо отминаха, за да дойде кошмарът за него при Стойчо Младенов и Алан Пардю. Настоящият оперативен директор на ЦСКА 1948 наложи стил, при който топката най-често прелиташе високо над главата на Амос, който не бе сред любимците на наставника и Младенов откровено не го харесваше. Анархията при Пардю бе още по-страшна за Юга и той бе на крачка от изхода на „Българска армия“. Бананите преди последния домакински мач за миналия сезон, освиркванията и обидите на представянето на отбора със сигурност продължават да тежат на Амос, но с поведението си на и извън терена той показва, че е преодолял кризисните моменти. И изглежда щастлив, а причината за това е Саша Илич, който върна настроението и увереността му. Сърбинът все още не може да убеди, че е страхотен тактик, но доказа, че има подход към играчите, а и резултатите, както и първото място в класирането определено работят в негова полза.
ЦСКА-София бе категорично надигран от Локо Пд, но… победителите не ги съдят. Легендата на Партизан е в серия от 5 поредни победи, кара феновете да мечтаят и обира суперлативите, като вече никой не роптае срещу постройката с трима защитници и по-дефанзивният и прагматичен стил, а един от големите му плюсове освен класирането е, че извлича максимума от Амос Юга.
Той отново е шефът. Всичко започна в онази лятна вечер, когато исполинът пусна снимка в социалните мрежи, за да покаже плочките на корема. Той даде ясно да се разбере, че е амбициран да защити името си. Правейки го, поведе ЦСКА-София, като се превърна в най-важния играч на тима дотук през сезона. И не защото разпява агитката след мач, а заради фундаменталната си роля за концепцията на Саша Илич. Юга се справя чудесно на два поста, като от огромно значение е честото му връщане (за най-напечените мачове) в сърцето на отбраната. По този начин той се превръща в защитника, който умее да изнася топката (при огромния дефицит на червените с изпълнителите на тази задача), внася спокойствие, респект и успява да гради играта от задна линия, като дава свобода на креативните халфове и оставя дефанзивния халф (най-често Жеферсон или Вион) просто да бъде биткаджията, който трябва да мисли как най-ефикасно да пречи на съперника.
На „Лаута“ Юга отново бе над всички. Червеният ариергард се равняваше по него, успя да затвори пространствата пред Боруков, задаваше темпото, внасяше спокойствие… А в края на мача, когато apмейците бяха с човек пo-малко след контузията на Кох и смърфовете налитаха като оси, Амос стратегически се хвърли в разправии със съдията и съперниците, показвайки хвърлени предмети. Той уби темпото, забави времето и донесе успеха. Така правят шефовете…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
