
Стойко Сакалиев е сред любимците на червената публика. Именно в ЦСКА и Нефтохимик са най-силните му години във футбола, стигна и до националния отбор. Доскоро той бе администратор на „армейците“, но сега пое по нов път. За всичко това и още Сакалиев говори пред „Мач Телеграф“.
-Няма как да не започнем с Димитър Пенев. Кой е най-яркият ти спомен от Стратега?
-Когато пристигнах на базата на Панчарево в първия ми ден в ЦСКА, той ме поздрави с думите: „Как си, морски?“, типично в негов стил. Впоследствие, когато бях администратор на клуба, идваше на тренировки с две големи баници – за нас и за отбора. Уникален човек. Всеки българин, който идваше в ЦСКА, искаше да се докосне до него. Наистина е легенда.
-Трябва ли новият стадион да носи името му?
-Аз съм за стадиони, училища и всякакъв такъв тип съоръжения да носят имената на спортисти или хора, които са се доказали в спорта под някаква форма. Аз съм твърдо „за“ новият стадион да носи името му, това ще бъде страхотна почит към него.
-Да погледнем към настоящето. ЦСКА привлича всеки ден нови футболисти. Това добре ли е, или носи риск?
-Важното е трансферите да стават навреме. Това е плюс за ЦСКА, защото идват в началото на подготовката. Друга тема е дали са правилните, защото повечето са ми непознати. Няма гаранция, че много нови футболисти ще имат успех в края на сезона. В ЦСКА обаче работят много професионалисти и със сигурност внимателно са преценили, че точно тези играчи са необходими. В ДНК-то на ЦСКА е заложено да взима най-добрите футболисти. Вярвам, че сегашните попълнения са точните, въпреки мнението, че през зимата трудно се намират качествени играчи.
-Христо Янев очевидно промени ситуацията в ЦСКА. Как виждаш прогреса на тима?
-Ицо Янев се захвана с един много скъп автомобил, който струва много, но не може да мине по правилния път, все върви по кални пътища, чупи се. Хубаво е, че той дойде, започна да работи веднага в синхрон с ръководството и футболистите, което е важно. Това обаче не значи, че за в бъдеще няма да има трудности, но всички трябва да го подкрепят. Той е максималист, винаги иска да достига върха, в момента е на 30% някъде, той го знае. До 100 ще изисква и иска още повече от всички в клуба.
-Съжаляваш ли, че не можете да работите заедно с него в ЦСКА?
-Силно казано е това. Ицо ми е добър приятел, но аз не си представям да работя цял живот в ЦСКА. Обичам да предизвиквам себе си. Реших да се насоча в друго амплоа. За в бъдеще нищо не се знае, може с Ицо да се засечем някъде във футбола. Изключително съм благодарен на ЦСКА, че ми даде възможността да бъда част от клуба, специално благодаря на Гриша Ганчев.
-Ти работи заедно с Душан Керкез. Той бе приет много добре на „Армията“, но не успя да постигне добри резултати. На какво се дължи това?
-Вижте, ЦСКА е голям отбор за всеки треньор. Керкез имаше изградена философия за футбола, която не можа да наложи в отбора, явно е сбъркал някъде. Той най-добре може да каже. Аз не съм бил постоянно до него на всяка тренировка. Може би му е липсвала настойчивост, каквато е задължителна за треньор на този отбор.
-Къде виждаш ЦСКА в края на този сезон?
-Докато има възможност, може да се борим за всичко. Опцията я има, редно е да кажем, че искаме всички купи. Успехите обаче зависят от футболистите. Трябва и съдбата да намигне на ЦСКА за нещо по-сериозно този сезон. Все пак играчите трябва да знаят, че тези три звезди на емблемата на отбора не са случайни.
-Ще играе ли ЦСКА в Европа през следващия сезон?
-Гарантирам на 100%, че отборът ще играе в Европа. Там е мястото ни, защото ние сме се доказали в Европа. Всеки един чужд отбор знае какво е ЦСКА.
-Как реши да се насочиш към новата си професия – заместник-директор в спортно училище?
-Аз обичам предизвикателствата. Образованието е много важно, както и спортът. Дойде момент в живота ми да се захвана и с нещо подобно, искам да се развия в тази област. Смятам да допринеса, заедно с директора и целия екип, да направим спортното училище в Бургас за пример и да бъде еталон в България. Знаем едно време от спортните училища какви кадри излизаха и искам да върнем тази слава отново.
-Значи ли това, че няма да се върнеш във футбола?
-На този етап не мисля за това. Животът предоставя всякакви възможности, но в момента това, което правя, ми харесва.
-Поддържаш ли връзка с някого от ЦСКА все още?
-Да, с кинезитерапевта се чувам доста често. С другите не толкова. Това обаче не значи нищо, всеки е ангажиран. Поздравяваме се по празници и така. Не съм от хората, които прекратяват приятелства току-така, имам уважение към всеки.






