-
-
Голмайсторът на Първа лига за миналия сезон Сантяго Годой премина в ЦСКА в началото на август с шумен и скъп трансфер. Аржентинецът бе разглеждан като опция за подсилване на атаката още от есента, но в Борисовата градина се бяха прицелили в стрелци от чужбина, които смятаха за по-високо качество. Преговорите с тях обаче удряха на камък, а тогавашният треньор Душан Керкез настоя вече да получи централен нападател и така след 3 кръга с екипа на Берое Годой облече фланелката на ЦСКА.
Вече доказан и приспособен към Първа лига, 24-годишният голмайстор пристигна с големи очаквания. Смяташе се, че повече от десетилетие по-късно армейците отново ще разполагат с атомно офанзивно дуо, каквото бяха Янис Зику и Жуниор Мораес през есента на 2011 г. Керкез обаче така и не успя да намери точния баланс между Годой и Питас и под негово ръководство нито един от двамата нямаше съществен принос в атака. Напротив – реализаторите оставаха изолирани и нямаха никаква химия помежду си. Първите наченки на такава се видяха под ръководството на Валентин Илиев срещу… Христо Янев. Тогава Годой даде страхотна асистенция на Питас за гола при 1:1 във Враца.
След този мач 46-годишният специалист се завърна в Борисовата градина, промени схемата на армейците и изнесе кипъреца по левия фланг. Така Сантяго получи предимство, като остана на титулярната си позиция на върха на атаката. Въпреки това Питас отбеляза възход с 5 гола в 5 мача, докато Годой така и не успяваше да намери формата си от Берое. В края на октомври той имаше едва едно попадение с червената фланелка, пропускаше чисти положения и не успяваше да участва в отборните действия на ЦСКА.
Ниският му коефициент на полезно действие се запази дори и в следващите мачове, в които отбеляза – веднъж при 5:1 над бившия му тим Берое и два пъти от дузпа при 3:1 над Монтана. Дори и в тях Сантяго имаше куп отигравания, които не отиват на нападател от неговия калибър.
Пробуждането му сякаш започна в дербито с Левски, когато също нямаше почти никакъв принос в атака, но бе изключително активен в пресиращите действия и постоянно завличаше защитници в синьо без топка. Действия, които често остават незабелязани за широката публика, но са много ценни за всеки треньор.
Истинският оксиморон със събуждането на Кошмара обаче се състоя в събота срещу Ботев Пд. Интересно е, че и този мач започна по същия кошмарен за него начин от последните месеци – с пропуснато чисто положение да изравни резултата, секунди след откриващия гол на Ботев. Тогава обаче на преден план излязоха едни от най-силните умения на аржентинеца – енергията и непримиримостта да опитва отново и отново. И през второто полувреме именно те поведоха ЦСКА към победата. И то отново в ключов момент – когато Питас пропусна дузпа и изглеждаше, че това не е денят на армейците. Но Годой се възползва от грешка на Куатенг, когото притесняваше през целия мач, и безкомпромисно завърши покрай вездесъщия дотогава Наумов. А в 93-ата минута се реваншира за пропуска в същия етап от мача с Лудогорец и от доста по-трудна позиция засече с глава за победния гол в мрежата на Ботев – изпълнение на истински голмайстор!
Питас отстъпи от формата, показана преди международната пауза, но точно в този ключов момент на сцената излезе Годой. И ако съдим от показаното в Берое, аржентинецът не смята да слиза от нея. А това означава само едно – атаката на ЦСКА е в сигурни ръце. Червените вече години наред уцелват с привличането на голмайстори, но сега сякаш са качили летвата с още едно ниво нагоре. Годой цял сезон влачеше Берое на гърба си, а сега има с кого да подели тежестта. Но от него се изискват още представяния като това срещу Ботев!
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
