-
-
Борислав Рупанов се превърна в герой в първия мач със Сабах, вкарвайки много важния победен гол за 1:0. Той се бе появил на терена в 87-ата минута, а 11 по-късно, в 98-ата минута, хвърли препълнения стадион в екстаз. Разбира се, всички в синьо осъзнават, че предстои и реванш и е рано за еуфория, но постигнатото от Борислав Рупанов заслужава похвала. Защото това момче, само на 21 години, дочака своя момент и изпълни мечтата на всеки един юноша – да вкара победен гол в Европа и да празнува с феновете. Каква по-голяма радост от това…
Само преди около година Рупанов също бешо в Левски, но забележете – Станислав Генчев го пусна като централен защитник при успеха с 6:1 над Локо Сф в първия кръг на сезон 2024/25. Малко по-късно, след като се разбра, че младият футболист не попада в дългосрочните планове на вече бившия треньор, бе взето решение той да бъде преотстъпен в Септември Сф. И това се оказа най-добрият ход в неговата кариера. За един сезон и усърдна работа със специалист като Николай Митов, роденият в Петрич футболист вкара цели 12 гола (б.а. – само великият Димитър Якимов е отбелязвал толкова за Септември Сф в елита), два от които на Левски на „Герена“. И просто нямаше как 21-годишният талант да не получи втори шанс в Левски, още повече, че голмайсторът на „сините“ от миналия сезон – Алекс Колев – разтрогна с клуба и пое към далечен Китай.
В интерес на истината, сезон 2025/26 не започна по мечтан начин за Рупанов, като само той пропусна дузпа срещу Апоел Беер Шева. Но пък имаше хепиенд, след като Левски продължи напред. Всичко обаче сякаш се промени на мача със Славия. Титулярният нападател Мустафа Сангаре бе изразходвал цялата си енергия в 120-минутния реванш с Брага и треньорът Хулио Веласкес реши да хвърли младока от първата минута в най-старото столично дерби. Играта на Рупанов не спореше и дори бе заявен за смяна, като Сангаре вече беше край страничната линия. В този момент Ради Кирилов даде чудесно центриране към 21-годишния петричанин и той с превъзходен удар с глава не остави шансове на Иван Андонов – 1:0 за „сините“. Смяната на Сангаре бе спряна, а Левски стигна до още един гол – чрез Евертон Бала, фиксирайки крайното 2:0. Това попадение срещу Славия даде самочувствие на Рупанов и във въздуха се усещаше, че трябва да влезе срещу Сабах, за да използва този импулс. И го направи – след великолепната асистенция на другата резерва Мазир Сула, той не остави шансове на вратаря Стас Покатилов.
Хубаво е сега, когато младокът е на гребена на вълната, да припомним някои интересни детайли от неговата кариера. Той дава първото си интервю като футболист на Левски специално за „Мач Телеграф“ на 20 май 2023 г., когато рита за дублиращия тим. Само ще отбележим, че там е играл и като дефанзивен халф, и като централен защитник, и като плеймейкър, и разбира се – като нападател. Наистина впечатляваща поливалентност за един конкретен играч.
„В семейството ми няма спортисти. Започнах да тренирам на 5 или 6 години в отбора на Мечетата, после се преместих е Пирин Благоевград, където прекарах 2 години. На 14 години отидох във Витоша-13. Последва покана от Лудогорец. Отидох в Разград, 2 седмици бях в пансиона им и тренирах с тях. Харесаха ме и до 17-годишен играех за тях“, споделя Рупанов тогава.
„Дойдох в Левски заради Станимир Стоилов. Знаех, че той ще ми даде шанс, който в крайна сметка получих. Само 3 месеца, след като преминах на „Герена“, дебютирах за първия отбор“, казва той. Официалният му дебют за „сините“ идва на 2 ноември 2022 г. в мача Черно море – Левски (0:0), когато влиза в 81-ата минута на мястото на Роналдо.
„От малък съм левскар. Като цяло в родния ми Петрич повечето хора са от Левски. Живея на квартира с Мартин Тодорски, който също е част от Левски. И двамата сме родом от Петрич. Любимият ми отбор в чужбина е Реал Мадрид, а футболист – Тони Кроос. Той мисли 2-3 хода напред“, споделя тогава Рупанов.
Сега всички фенове на Левски се надяват голът срещу Сабах да е само началото на една бляскава кариера. Някои привърженици веднага му лепнаха прякор „Гонзо от Петрич“. Но той е много скромно и работливо момче, което знае, че с много труд може да постигне още много звездни моменти.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
