-
-
Слънцето изгря и днес, така че нищо фатално не се е случило. Да, разочарованието в „червена“ България е огромно след този проклет изгубен финал за Купата пред близо 40 000 фенове. Но пък има още работа за вършене, защото баражът срещу четвъртия на неговия стадион е след седмица, а участието в Европа е по-важно от всичко друго на първо четене.
Финалът на „Васил Левски“ и по-конкретно раната, която резултатът в него отвори, ще кърви дълго. А не трябва да е така по ред причини. Като за начало – за пръв път от години ЦСКА има собственик, който наистина има силата да се бори с хегемона Лудогорец, а не просто да хвърля прах в очите на хората с мними обещания. Убедени сме, че загубата на финала няма да демотивира ръководството, а ще ги мотивира още повече и скоро те ще вземат не само треньор, който отговаря на амбициите на клуба, но и ще заменят голяма част от тези средняци, които носят свещения червен екип.
Но да се върнем на финала. Загубата от Лудогорец показа няколко важни неща, върху които ще се гради бъдещият отбор на ЦСКА. Първото и най-важното – Александър Томаш не става за треньор на родния си отбор. Да, той знае какво означават четирите свещени букви, но това няма как да повиши неговите треньорски качества. Те не са лоши, но са ниво Спартак Вн, Локо Пд, Берое, с цялото ни уважение към традициите и феновете на тези три отбора. За този ЦСКА, който се мери по заплати с Лудогорец, се иска нещо повече. И скоро „червените“ ще имат голямо име за наставник, а Томаш ще е свободен да си намери отбор през лятото, който да отговаря на неговото ниво. Начело на „армейците“ той падна от Крумовград и Септември, не успя да вкара гол на Славия в два мача, а за капак не можа да победи Левски, след като ЦСКА водеше с 2:0 до 95-ата минута! Заради некачествената работа на Томаш отборът не успя да стигне до Топ 4, където му е мястото, а остана в средната четворка. Там ЦСКА газеше свои съперници – Ботев Пд, Спартак Вн и Берое, които имат неясно бъдеще след края на сезона. Така се създаде фалшивото усещане, че „червените“ няма да имат проблеми с Лудогорец. Но, разбира се, реалността беше друга.
Второ важно нещо, което видяхме и на финала на „Васил Левски“, е, че повечето играчи нямат класа за ЦСКА. А други като Марселино Кареасо, Станислав Шопов и Джонатан Линдсет сякаш мислят за новите си отбори, тъй като договорите им изтичат. Други, като Мика Пинто, Улаус Скаршем и Илиан Илиев-младши, по-скоро са за резерви, а Йоанис Питас, макар че беше много слаб във финала, заслужава втори шанс, защото неговите голове в крайна сметка пратиха ЦСКА на този финал. Колкото до Тибо Вион, пред стои угрозата да влезе в обувките на Иван Турицов, чиято кариера буквално се срина след пропусната дузпа срещу 1948.
Да, дузпа изпускат и най-добрите, но грешката на Вион за гола на Кайо Видал беше детинска и шокираща. И показа, че голям футбол с него не може да се играе. Но понеже той има договор и няма как да бъде освободен, за ЦСКА ще е много по-добре занапред Вион да е в ролята на резерва.
При „червените“ е време за важни решения, но те трябва да се взимат с хладен ум и да не са плод на емоциите. Защото през годините се е доказало, че прибързани ходове често носят повече негативи, отколкото позитиви.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
