Начало Български футбол Прохазка: Феновете на Левски са феноменални! Изпуснатата дузпа срещу Славия ще ми...

Прохазка: Феновете на Левски са феноменални! Изпуснатата дузпа срещу Славия ще ми тежи цял живот

0

Роман Прохазка остави трайна диря в съзнанието на феновете на Левски. Бившият халф на „сините“ говори пред Gerena.bg, като сподели мнението си по доста интересни въпроси в обширно интервю.

Здравейте, г-н Прохазка. Безпокоим Ви от „синята“ медия на България Gerena.bg. Благодарим Ви, че се съгласихте да дадете това интервю. На първо място, как сте и къде Ви откриваме?

– Здравейте, добре съм. Точно сега си почивам. В Полша съм. Днес е почивен ден, така че съм в почивка.

Как мина за Вас и за Вашето семейство кризата с коронавируса? Липсваше ли ви футболът и тренировките?

– За нашето семейство кризата мина, може да се каже нормално. Бяхме тук в Полша. По едно време беше забранено да излизаме навън, така че си стояхме вкъщи. Децата си играха, а ние се опитвахме да ги забавляваме. Мога да кажа, че мина доста бързо.

Как се чувствате в настоящия си клуб? Какво може да споделите за него?

– В настоящия си клуб се чувствам добре. Мога да кажа, че това е клуб с голяма история, с много титли, с голяма маса фенове. Лека-полека свиквам. Вече съм сигурен, че съм направил добър избор, като дойдох тук и се чувствам добре.

Кога ще започне първенството в Полша и Вие чувствате ли се вече готов да играете футбол отново след паузата?

– Първенството в Полша започна вчера. Изиграхме първия си мач и победихме с 1:0. Чувствах се добре. Даже мога да споделя, че много добре се чувствах, защото преди коронавируса имах лека контузия и не се бях физически добре. По време на пандемията поработих доста здраво и вчера на мача се чувствах наистина много добре.

Вие сте един от големите любимци на феновете на Левски. Често пъти сте заявявал, че „сините“ ще останат завинаги в сърцето Ви. Повече от сигурно е, че знаете какво се случва на „Герена“ и това, че Левски е в криза, защото Вие сте сред имената с дарителите на клуба. Какво е Вашето мнение за случващото се със „сините“ и на какво според Вас се дължи всичко това?

– Да, следя нещата, които се случват в Левски, но аз избщо не мога да кажа, защо така се случват и каква е причината за това. Единственото, което мога да кажа аз е, че се надявам, че скоро нещата ще се оправят. Дори съм убеден в това, защото Левски в последните години няколко пъти е преживявал подобни тежки кризи, но винаги се намират хората, които да помагат, както и сега ще се намерят. Надявам се, че нещата ще се стабилизират и всичко ще се оправи.

Споделяте ли мнението на болшинството от феновете, че акциите на клуба трябва да бъдат дадени на Наско Сираков и считате ли, че той е човекът, който може да изкара Левски от кризата?

– Това на кого трябва да се дадат акциите или кои са хората, които трябва да оправят Левски, изобщо не мога да кажа. Аз просто се надявам да дойдат точно тези, които ще помагат на клуба и които ще дават всичко за него. Това, кой ще бъде – трябва да е този, който ще оправи нещата. Това е най-важното!

Вие имахте шансът да работите с немалко треньори по време на престоя си на „Герена“, кой от тях Ви е впечатлил най-силно и с какво спомогна той най-много за Вашето развитие?

– Да, наистина имах възможността да работя с доста треньори, но аз съм такъв човек и такъв футболист, който се опитва да взема от всеки треньор по нещо и разбира се винаги се опитвам да спазвам указанията на всеки треньор и да правя това, което се иска от мен. Разбира се, някои треньори ми даваха повече и аз съответно си вземах повече от тях. Сега не мога да кажа един или двама, които са ми дали най-много – не мога. Както казах, винаги съм се опитвал да спазвам стриктно указанията на всеки един от треньорите и това е най-важното.

Вие сте поливалентен футболист и можете да играете почти на всички постове на терена, но на кой от всички постове се чувствате най-добре?

– Що се отнася до позицията ми на терена, аз съм вътрешен халф, винаги съм бил и ще остана такъв. Това обаче не ми пречи да се опитвам да се справям на всяка позиция, на която ме сложи треньорът. Аз мисля, че това е едно предимство за мен, че мога да играя на различни позиции.

По времето на Делио Роси в Левски, имаше момент, в който се наложи да играете дори ляво крило. Какво е Вашето мнение за италианеца?

– Да, играх и като ляво крило при Делио Роси. Мога да кажа, че не съм се чувствал толкова комфортно, колкото в средата на терена, но така се чувствах и вдясно като десен бек. Както вече казах, аз съм вътрешен халф, това е моята позиция и там се чувствам най-добре. Сега, ако ми кажеш да играя десен бек, ляво крило – ще ирая и ще се опитам да се справя възможно най-добре. Колкото до Делио Роси, както вече казах, от всеки треньор се опитвам да си вземам най-доброто и съм сигурен, че и той ми даде нещо. Повечето неща от него бяха нови за мен. Повечето oт тях, разбира се, в дефанзивен план. Опитвах се да си взема най-доброто от това. Никога не бих казал нещо лошо за треньорите ми. Не очаквайте от мен да кажа нещо лошо и за Роси. Все пак това е един треньор с много мачове в италианското първенство, няма как да кажем нещо лошо за такъв човек. Той е доказан треньор.

Не мога да не Ви попитам, кой е най-хубавият момент от Вашата кариера в Левски, който няма да забравите и съответно, кой е най-тежкият за Вас момент при „сините“?

– За най-хубав момент? Тежко ми е да кажа само един. Аз съм човек, който се радва на малките неща, така че след всяка победа, след всеки мач, в който излизахме като победители – това са прекрасни моменти. Моментите, в които пеехме и се радвахме с феновете. Когато виждахме, че те са щастливи. Радостта със съотборниците ми в съблекалнята, всичките тези моменти са перфектни. Разбира се, когато вкараш гол или асистираш, тези моменти също са радващи. Може би като най-хубавите мога да отлича тези, в които феновете пееха моето име. Това за един футболист е нещо невероятно да го преживее. Аз се радвам, че имах тази възможност да го преживея точно с Левски. Колкото до тежките моменти, те сигурно бяха доста. Загубените финали – това са много тежки загуби. Защото, когато си толкова близо да спечелиш трофей и накрая нищо не печелиш е съкрушително за един играч. Изпуснатата дузпа срещу Славия сигурно ще ми тежи цял живот, но всеки футболист трябва да мине и през такива тежки моменти и аз също ги преживях.

С кого от футболистите на Левски бяхте най-близки и поддържате ли все още връзка с някого от тях?

– Винаги се разбирах много добре с българите, така че сега ми е много трудно да кажа за един, защото се запознах с много футболисти и те ми останаха много близки и ги обичам. Може сега да не сме в много близък контакт и да не си пишем всеки ден, но ги помня и съм ги запомнил с най-доброто и най-хубавото, и се радвам, че тези моменти, които преживях в Левски, съм ги преживял с тези хора и не мога да кажа един или двама. Поддържаме с няколко футболисти връзка и си пишем от време на време с тях, как сме и какво ново.

Г-н Прохазка, с какви чувства си тръгнахте от стадион „Георги Аспарухов“? Чувствахте ли се обиден на някого? Отношенията Ви с ръководството какви бяха по това време?

– С какви чувства си тръгнах? Ами, тежко ми беше… Решението, което взех да си тръгна не беше лесно, но в този момент мислех, че това ще е най-доброто за мен. Имах една супер оферта и мисля, че вече беше дошло време да направя някаква смяна и си тръгнах. Не се чувствам обиден на никого. Няма как просто. Аз винаги съм имал добри отношения с ръководството и никога няма да чуете от мен лоша дума за Левски. Не бих казал лоша дума за треньор или ръководител. Никога.

Има ли шанс един ден отново да се завърнете в Левски?

– Вижте, аз съм вече на 31 години. В момента има договор с настоящия ми клуб и се чувствам добре тук, но във футбола никога не се знае нищо. Днес си тук, а утре вече може да си на друго място. Днес, ако ви харесват в отбора, утре може да се смени треньор или ръководство и те може и да не ви искат вече, а вие трябва да си търсите нов отбор. Тежко е да предвидиш своето бъдеще във футбола. Ще видим. На този етап не знам.

На финала на нашето интервю, какво послание бихте искали да отправите към феновете на най-обичания отбор в България?

– Каквото и да кажа за феновете, ще е малко. Те са феноменални, но това го знам отдавна вече и единственото, което мога да им кажа е да стоят близо до Левски, както винаги са го правили. Да помагат на отбора, както го правят и сега. Аз се надявам, че ще дойдат времена, когато ще са много щастливи с клуба си. Стискам палци това да се случи и нека да знаят, че съм един от тях!