Ивелин Попов даде пресконференция, на която разкри подробности за решението си да сложи край на футболната си кариера. Бившият капитан на националния ни отбор окачи бутонките на 38-годишна възраст. Попето е трикратен носител на приза „Футболист №1 на България“ (2015, 2016, 2017).
„Починах си и продължавам да си почивам. Не си мислете, че по цял ден лежа вкъщи на дивана. Бях оставил бизнеса на други хора, но сега съм на терен.
Най-много ме влече позицията спортен директор и затова съм се фокусирал в това нещо. Поддържам контакти с приятели в чужбина и до 20 дни ще започна да обикалям клубове. Ясно е, че мога да отида, когато си поискам в Русия и Турция, но първо ще съм в Испания при Атлетик (Билбао). След това малко в Италия за ноухау и да го предадем като опит в България или чужбина.
Децата трябва да се учат в големите клубове с традиции. В частните и малките академии много често големите клубове идват и го взимат. За да изградиш добър футболист се изисква много нерви, енергия и постоянство. Когато си малка академия, ти му даваш поле на развитие до 16 години, а след това не можеш да му предложиш нищо. По-скоро няма да направя школа. Не съм привърженик да се гледа на децата като касичка. Футболът е спорт, който дава възможност и на деца, които нямат толкова големи финансови възможности. Трябва им само подобие на топка.
Запаметен ми е в главата първият ми гол в професионалния футбол. Той беше за Литекс срещу Локо Сф. Първият ми трофей, първият ми гол в националния отбор. Първата ми награда за футболист на годината, защото съм я чакал повече време. Футболистите са с его. Винаги мислиш, че заслужаваш повече, когато не те изберат. Мислил съм си защо еди кой си, а не аз, но с времето виждаш, че не е така. Важно е да не живееш в заблуди“, започна Ивелин Попов.“
„През годините винаги на първо място е бил футболът, а личните ми проблеми и ангажименти съм ги оставял на заден план. Пропускал съм раждане на деца заради тренировки и мачове. За мен е много по-важно да съм близо до семейството, отколкото да ми предават информацията по телефон. Дойде ми в повече тази комуникация и реших да се прибера в София. Става въпрос за здравословен проблем на бащата на съпругата ми и прецених, че е по-добре да съм си тук“, добави Попов за отказа си от професионалния футбол по средата на сезона, а не след неговия край.
„Няма спортна причина за решението ми. За Ботев – когато видя, че нещата не са така, както трябва, ставам и си тръгвам. Предпочитам да изляза с високо вдигната глава. Унижението е нещо, което не мога да си го простя и да го предам на децата ми. В Арда имам 13 мача и всеки от тях съм бил вътре. Отбелязах на ЦСКА 1948 и Лудогорец. С напредване на възрастта започват да ти тежат някои неща, изнервят те, не можеш да се владееш. А когато се случи, ставаш неприятен за работа. Не искам да ме запомнят така. Помните, че на мача с Левски изритах Костадинов без топка.
Със сигурност е имало през годините оферти. Имало е оферти. Не бях достатъчно настоятелен да отида в Англия, но това е заради характера ми. Исках да съм лоялен тогава към Газиантеп. Със сигурност ако бях отишъл в Англия и Астън Вила, дори да не ти се получат нещата, щеше да те тласне към друго измерение. За съжаление кариерата ми се разви в Русия, Турция и България.
Когато някой в България си изрази мнението, винаги се твърди, че е скандален. Не се плашете от човек, който прави скандал, а от тези, които стоят отстрани, усмихват се и сплетничат. От мен не се плашете. Не съм такъв, който да позволи да правят магарии зад гърба му.
Когато си тръгнах от Ботев, Генчев всеки ден ми казваше „ела при мен“. Обади ми се Ивайло Петков и ми каза „ела да помогнеш“. Бях готов да приключа още след Ботев. Празнота още не усещам, защото съм зает от ежедневните неща. Напасваме се с децата.“
„Генчев ми каза вчера, че ако не се бях отказал, щях да стана рекордьор. Отказах се през 2019-а, но не е за мен да стоя отстрани и да си мълча. Такъв съм си. Не обмислям много-много последствия. Правя го, осъзнавам, че бъркам, но съм чист пред себе си и пред хората, които ме познават и уважават. 90 мача пак не е малко, в топ 5.
За турнира на националите – странен е, но ако върнем много назад във времето, познавам хора, които са играли със Северна Корея. За момчетата, които нямат мачове е престижно за тях и техните семейства. За тези с повече мачове – не пътуват. За треньора също е престижно – иска да се покаже и да победи. Дано постигнем добри резултати – да доминират и да победят, за да им дойде самочувствието. Стадионът е голям, впечатляващ. Дано дойдат едни победи. Треньорът ще си извади изводи. За нас е странно, че ще играем с такива отбори, но това им предоставя федерацията. Иначе трябва да се откажат и да провеждат двустранни игри.
Футболистите са с его и мислят, че той задължително трябва да играе. Тук е работата на треньора, да намери правилния подход. През годините и аз съм имал доста случаи, в които съм бил обиден. Говорили са с мен, пускали са ме при негативен резултат и съм помагал да стане положителен. Много от футболните хора в България не си говорят. Станеш ли на 33 – той пречи на колектива, трови атмосферата, недисциплиниран е и се чудим как да го изгоним. Винаги така става в България. Получават се излишни конфронтации и конфликти. Царе сме на това.
Още когато подписах предварителния договор с Левски, хората от Сочи ми предложиха да подпиша с още една година. Но бях решил, защото, знаете, че у дома и стените помагат. След 34 се прибрах. Футболистът има пик от 22-23 до 32-33. След това е важна мотивацията и дисциплината. Да покорявам върхове в чужбина на 35 – трудно. Едва ли ще отида в Италия да покорявам рекорди и европейски върхове.
Противник съм да се сравняват поколенията. Имаме интересни футболисти. Балов ми харесва. Никола Илиев от Ботев, Кристиан Димитров от Левски. От ЦСКА има момчета, които правят впечатление, но в момента са по-малко. Има интересни футболисти, диаманти. Добрият футболист е дълголетие в чужбина и постоянно присъствие в националния отбор. Най-важно е дисциплината. В Славия дисциплината е на ниво, а дали синът ми ще стане футболист – божа работа.
Каквото и да е първенството в България, дава закалка. Когато чужд клуб плати сума, той ще те търпи, за да си възвърне част от инвестицията. А когато отидеш малък, примерно в Примаверата, там не е на всяка цена. Според мен е по-добре да се изчака и тогава да направиш трансфер. Милан може да си позволи футболист за 100 милиона и едва ли ще обърне внимание на футболист, за когото е платил 150 хиляди. Занев отиде в Селта млад, направи няколко мача, а когато се върна, му беше трудно да се адаптира. После се оправи и отново излезе в чужбина. Моето мнение е да направят хубаво мнение в България, не прекалено и след това в чужбина. Представяте ли си какво му е на Никола Илиев – тренира с Лаутаро Мартинес и Барела, Индзаги е треньор и идва в България. Треньорите трябва да търпят младите – с нашите грешки и глупости, но са ни изтърпели. Клубовете трябва да имат търпение, точна и ясна концепция. А не след първата загуба да се сърдим и караме, да казваме, че този или онзи не стават.
От скамейката никой не е станал футболист. Едно време в Литекс нямаше толкова чужденци. Имаше млади момчета с качества и такива с опит. Венци Стефанов е от президентите, които в годините се доказаха, че знаят как да правят футбол и да продават футболисти. През последните няколко години гръбнакът на националния отбор е от Литекс и Славия. Той няма амбиции за шампион, но децата играят. До преди Нова година Славия беше най-добрият отбор в „А“ група предимно с млади момчета и българи. Спортните директори на Славия са Венци и Георги Петков.
Лудогорец изостава доста и вината си е изцяло в тях. Загубиха доста точки, но мисля, че в плейофа ще се реши всичко. Левски е гост на Добруджа, дерби с ЦСКА и мач с Арда. Интересно ще е и няма да се знае до последно кой ще е шампион. Доста е странно, че Левски и ЦСКА ечтири мача не са вкарали гол на Лудогорец. В Левски има много чужденци и не би трябвало да са обременени. Не им се получава да отбележат гол. Може би е психически. ЦСКА също. Направиха добра селекция, но им трябва време да им се получат нещата.
Гриша Ганчев подари хубав стадион на общината и база с тренировъчни игрища, но хората от общината не могат да го поддържат. Хора като него са добре дошли в българския футбол. В чужбина знаеха кой е Литекс. Но атка е решил – така е направил.
Ако националния отбор побеждава, никой няма да гледа БФС как се справя. Когато няма резултати, всички се нахвърлят на ръководството. В България сме свикнали, когато не си доволен от съдийството, атаките винаги да са към президента. Съдийските назначения трябва да са точни и ясни. Линиите за ВАР – не знам в последно време как да ги коментирам. Когато нещата са направени така, че не смееш да се обадиш, нещата не се получават и се лъжем, че правим футбол.
Играят Арда със Септември в Драгалевци. Хубав терен и можеш да отидеш със семейството си, но никой не иска да отиде. Няма хора. Хора ходят на Левски и донякъде на Ботев (Пловдив). Само скандали и никой не иска да ходи. Бием Лудогорец с Арда, а на следващия мач с ЦСКА 1948 ни идват 150 човека. Хората се отвратиха, а футболът е за тях. Трябва да направим така, че да се забавляват. На Монтана и Берое от 22-ма човека четирима българи. Берое, който е емблема на българския футбол. Това е недопустмо за мен. Играят два български отбора, а вътре има 19 чужденци. Дори паспортите им са неясни.
Дали съм оптимист за развитието на футбола? Най-големият ни проблем е мисленето. Чул съм от футболни президенти, че не могат да чакат 16-годишен две години. Ако не се промени мисленето и не влязат нови лица, не съм оптимист. Ако се промени – съм оптимист. Поведението на собствениците с тези декларации е пълен абсурд. За всяко нещо се изказваме чрез „Фейсбук“ и декларации. Докъде ще доведе това нещо?
Когато отидох в Ростов, не бях тренирал един месец. Подписваме с висока заплата. След месец Карпин ме вика и ми показва показателите и ми каза: „Тичаш по-малко от централните защитници. Никой не ти оспорва качествата, но ако не тичаш, няма да играеш“. След месец бях капитан на отбора и тичах най-много. С Ростов преди Ковида бяхме в зона „Шампионска лига“. Значи можеш да се промениш, когато искаш.
Когао започнах да играя през 2007-а в националния отбор, попивах от Стилиян Мартин, Иванков. Бербатов не беше много разговорлив. На летните лагери през паузата винаги съм откликвал. Има и такива, които решават, че не им се ходи, боли ги крака и не пътуват. Спомням си, че на турне за Япония с Петев тренирахме 8 човека.
Нещо позитивно? Стадионът на ЦСКА ще стане – позитив. Стадионите на Ботев и Локо – позитив. Лудогорец през последните 15 години играят в групи – позитив“.
