-
-
Павел Колев е късметлията, спечелил голямата награда на ЦСКА 1948 – юбилейната червена фланелка, с която момчетата на Валентин Илиев ще играят през новия сезон. Ето какво написаха „армейците“ на официалния си сайт:
За Павел Колев ЦСКА е кауза. Футболните си пристрастия оформя сам, а не са му „спуснати“ по семейна линия. Не се примирява с факта, че чужд отбор се е самонастанил на „Армията“ и с цялото си сърце подкрепя честния път към върха. Работата не му позволява да гледа на живо всеки мач на армейците, но всеки ден живее с любимия си клуб. Павката бе един от стотиците, които се включиха в гласуването за футболист №1 на сезона в ЦСКА и се оказа късметлията, спечелил голямата награда – юбилейната червена фланелка, с която момчетата на Валентин Илиев ще играят през новия сезон.
– Павка, честито! Ти спечели голямата награда от анкетата за футболист на сезона в ЦСКА. Каква беше твоята тройка?
– Благодаря. Първи поставих Кирил Котев. Истински капитан и лидер на защитата. Второто място отредих на голмайстора и любимец на феновете Петко Петков, а трети сложих Андон Гущеров.
– А кой е любимият ти футболист от сегашния състав?
– Честно казано, не мога да посоча конкретен. През миналия сезон всички бяха на супер ниво, като започнем от Гъргоров и стигнем до последната резерва. Това най-много ме радва, защото ЦСКА изглежда като юмрук.
– Ходиш ли често на мачове?
– За съжаление ми е трудно да идвам на стадиона, тъй като работя в събота и неделя. А точно тогава са мачовете. Правя всичко възможно да гледам записи и да се информирам по всякакъв начин. Когато мога, съм на трибуните. Дано през новия сезон да имам повече възможности.
– Като спомена новия сезон – какво очакваш от обновения ЦСКА и битките във Втора лига?
– Няма да е лесно, но смятам, че отборът ще се завърне в елита още през тази кампания.
– Откога си фен на ЦСКА?
– Още от 5-6 годишен. Баща ми е бероец, дядо ми е левскар, но едно изпълнение на Гонзо след мач с ЦСКА ме отврати от идеята да съм Левски. Беше се съблякал по слипове и крещеше нещо безобразно. После приятели ми разказаха за историята на ЦСКА и армейската идея и така се запалих.
– Кой е любимият ти двубой на ЦСКА в исторически план? Гледал ли си на живо някой от големите европейските мачове?
– Бях на стадиона срещу Фулъм през 2009 г., а после и срещу Бешикташ през следващия сезон. Честно казано, доста късно започнах да ходя редовно на „Армията“, защото съм от провинцията и като по-малък нямаше с кого да пътувам. Но мачът с Бешикташ беше уникално изживяване – през цялото време не спряхме да пеем и да викаме. Почти нищо не помня от самия двубой. Тогава почувствах в сърцето си каква велика агитка има ЦСКА. Иначе най-паметният мач, който съм гледал пряко по телевизията, е гостуването на Динамо (Москва).
– А какво смяташ за разцеплението, което се получи преди 2 години. Можеш ли да оправдаеш избора на някои да припознаят чужд клуб за ЦСКА?
– Много болна тема. Даже не ми се говори. Винаги съм вярвал, че феновете на ЦСКА са чисти и мислещи хора, които искрено си обичат отбора. За да си от този отбор, трябва да имаш морал. А за няма и месец се оказа, че някои са готови да припознаят отбор, докаран от Ловеч в София, който просто си смени името. Нито историята им принадлежи, нито нищо. Не знам как е възможно да им дадат да играят на „Армията“.
