-
-
Осъдените на смърт идват. В такава роля бе поставен Левски в дните преди уж решителния мач с Лудогорец. Уж, защото сините сами си взеха тази роля и след поредица от събития и обстоятелства в навечерието на този мач ситуацията наистина граничеше с безнадеждното. Най-лошото в цялата работа е, че огромен процент от привържениците на Левски не вярват, че мачът бе преместен на националния стадион поради проблем с терена на „Герена“. Може и да има процент истина в това, само отбелязваме, че хората си мислят нещо друго.
И все пак, осъдените изтърпяха изпълнението на присъдата си по малко неочакван начин. Като, разбира се, успяха да извлекат някакви ползи. Или по-точно – дано да успеят да видят ползите и да ги превърнат в положителни новини. Защото има и моменти, в които ползите ти се поднасят на тепсия, мотаят се около теб, но ако нямаш очи да ги видиш и след това капацитет да ги използваш, все едно нищо не е станало.
Най-очакваното нещо в неделя привечер, дори и за букмейкърите, бе Левски да падне от Лудогорец. Коефициентът за победа на гостите се срина до нива, все едно на „Васил Левски“ играеше Барселона, Вердер или Челси в мач от групова фаза на Шампионската лига преди 13 години. И тогава Левски очаквано падна три пъти, но пък и трите пъти напълни същия стадион.
Друго сбъднато очакване бе, че ако сините все пак по една или друга причина, случайно или умишлено, бяха повели в резултата, така нареченият Сватбата щеше да върши чудеса от храброст, щеше да пренаписва правилата на футбола в движение, само и само Левски да загуби. Всички знаеха на какво е способен този съдия и го видяха в пълния му блясък. Но интересно щеше да стане, ако резултатът някак си се бе закучил.
А поводи имаше. Пълният с контузени, наказани и отлъчени футболисти Левски на практика създаде повече опасности пред вратата на Лудогорец, отколкото преди месец, когато Дерменджиев можеше да разчита на най-доброто от съблекалнята си. Станислав Костов два пъти можеше да изправи седемте хиляди зрители на крака, но не му достигна класа. Не един и два пъти сме писали, че Левски ще е вдигнал нивото си едва тогава, когато Костов е резерва на някой наистина сериозен нападател.
Както се казва, този път сините се сбиха, влязоха в шамарите или поне създаваха впечатление на тим, който иска да надскочи себе си, знаейки в крайна сметка, че Лудогорец е изключително трудно преодолим на този етап и в този си вид. Гостуващият тим, като че ли се държа прекалено аристократично и на моменти дори надменно. Лудогорци гледаха да минат метър с минимум усилия, не ги стресна дори едно решение на съдията, което ги ощети. През първото полувреме Сватбата маркира една несъществуваща засада при атака на гостите и аха хората да си помислят за директивата на Хасан Чинчири – всички на колене пред Левски и да се готвят за съдийски тесли. Нищо подобно! Сватбата просто направи една неумишлена грешка, която после компенсира с много умисъл в обратния цвят. Червени картони на Сисиньо, Горалски и особено на Кешерю бяха задължителни, Светослав Дяков само за оспорване и репликиране трябваше да получи поне десет жълти картона, но, както споменахме, това е в реда на нещата. Страшното щеше да е, ако Левски бе повел. Дузпата за нарушение срещу Горанов няма смисъл да я коментираме, потърпевшият в яда си направи дузпа за Лудогорец, само за да види дали Сватбата все пак знае, че на терена има бяла точка, отстояща на 11 метра от голлинията. И тогава всичко свърши, ако изобщо бе започвало…
Ето и анонсираните ползи за Левски. Съвсем скоро ще видим дали думите на отговорните фактори на „Герена“ – ето, виждате с колко млади български футболисти играхме срещу Лудогорец, ще бъдат прах в очите. Сякаш никой не знае какви са причините за присъствието на толкова собствени кадри в разширения състав. И сякаш никой не вижда, че оттук насетне Райнов трябва да седне на резервната скамейка, а Илия Юруков да е титуляр. И това да е до откат! Не може онзи ден един младок от Бенфика да вкарва хеттрик на четвъртфинал в Лига Европа, а връстникът му Юруков да не играе в Левски. Ето сега е моментът! Левски не се бори за точки, отдавна е отпаднал за купата и налагането на Юруков и поне още един от малките във всички мачове до края на сезона е задължително. Нивата е дълга, необходимостта от свежа кръв тепърва ще става все по-належаща, защото от сегашните някои са скъпи, други нямат класа, а трети са стигнали тавана си и едва ли някой ще развие потенциала им.
Желю Станков/ „Тема спорт“
