-
-
Националният ни отбор отново ни донесе срам и негативни емоции след поредна унизителна загуба. Този път с 1:6 от Турция. Настоящите футболисти ни отнеха още един повод за гордост – това, че никога не бяхме падали от югоизточните ни съседи на наш терен. Е, обезчестиха ни. Каквото и да напишем за представянето на националите в събота вечер, ще е малко. Истинско унижение, тъжни действия на много от играчите ни и заслужено поражение.
Дори и това, че имаме нов селекционер, което обикновено дава нов импулс, не промени много неща. Да, първото полувреме горе-долу стояхме добре в дебюта на Александър Димитров. Както бе казал Димитър Алексиев след загубата с 0:8 на младежите от Чехия: „Първото бяхме сковани, второто ни разковаха“. Е, така беше и срещу Турция. Автоголът на Виктор Попов влиза в родния фолклор и това нещо ще го преследва с години и реално бележи цялата му кариера. Дори можем още отсега да кажем, че този играч реално вече няма как да си върне доверието, което му гласува селекционерът. Ако попитаме изкуствения интелект какви опции имаше юношата на Черно море в тази 49-а минута, той сигурно ще ни даде 100 варианта – да изчисти настрани, да върне по земя към вратаря, да остави Йълдъз да му избяга, да го остави и след това да го събори, с което ще получи червен картон, но поне няма да стане за срам и днес всички световни агенции да въртят автогола му. Е, Попов, който между другото сега рита в полския Корона Киелце, продължи с ужасното си представяне. При третия гол се изхвърли напред и нямаше сили да се върне назад да покрие Йълдъз, а при четвъртия пазеше нелогично звездата на Юве и реално го съпроводи към второто му попадение в мача.
Но не само Попов е виновен за това позорно поражение с 1:6. Ясно е, че причините са дълбоки и са трупани с години. Просто сега берем плодовете на тоталната съсипия на българския футбол. Виновници, като за почти всичко в нашата държава – наводнения, пожари и корупция, няма. Но както се казва, това ни е положението и трябва да намалим щетите. А това става с много труд на самите футболисти и треньори. През първото полувреме видяхме нужното раздаване и заради това удържахме 1:1. Но през втората всичко това рухна. Разбира се, имаше и някои нелогични действия, като включването на Димитър Митов в титулярния състав, защото той пази много слабо. Както и оставянето на пейката на Илия Груев, единственият българин, играещ в някое от петте големи първенства.
Сега е моментът да призовем нашите национали, ако има как, изобщо да не пътуват за Валядолид. Да си измислят някакъв вирус или нещо подобно и да си паднем кротко с 0:3 служебно. Пък дори и да ни вземат трите точки от актива, няма как да ни помръднат от последното място. Националният ни отбор е тъжна картинка, много тъжна. А лошото е, че светлина в тунела не се вижда. И тук не говорим толкова за качествата на играчите, защото ние имаме по-добри футболисти от Фарьорски острови, да речем. Те победиха с 4:0 Черна гора, което ние едва ли можем да направим. Говорим за характера. Толкова предадени предварително никога не сме били. И заради това загубата с 1:6 е логична, а дори можеше да бъде и по-голяма.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
