-
Вратарят на националния отбор на България Николай Михайлов даде интервю за „24 часа“ след равенството 1:1 с Черна гора и преди гостуването на Косово.
– Ники, завърна се на вратата на националния отбор, след като не беше играл от 2017 г. Какво изпита, излизайки отново на националния стадион след тежките месеци от твоята кариера?
– В живота на човек – и в професионален, и в личен план, винаги се случва да преминаваш през премеждия, през трудности, но не ми е за първи път. Надявам се да ми е за последен. Чувствам се добре. Щастлив съм в “Левски”. Възвръщам формата си с всяка изминала седмица. А голяма част от чувството на удовлетвореност в професионален план е свързана и с връщането ми в националния отбор.
– Винаги си демонстрирал сериозни амбиции, но ако през есента на 2018 г. някой ти беше казал, че ще започнеш като титуляр за България европейските квалификации през март 2019-а, доколко щеше да ти се стори реалистично?
– Моите амбиции наистина са и винаги са били високи. Аз знам, че ако съм здрав и ако съм във форма, мога да помогна. Знам отлично какво мога, колкото и нескромно да звучи. Хвърлих много труд през последните четири месеца. Всичко е съдба и карма. Сега е важно да продължавам да работя здраво, да видим какво ще се случи през лятото и след това.
– Как ще коментираш равенството срещу Черна гора – мач, който можеше да бъде спечелен и от двата отбора и в който имаше инфарктни ситуации пред вратата ти?
– Беше тежък мач. Изпуснахме доста положения. Моята работа на терена е да помагам с всичко по силите си на момчетата пред мен. Нормално е да се получат ситуации пред нашата врата, след като допуснахме гол и се поотворихме. Въпреки открилите се ситуации за гол пред нашата врата мисля, че с цялостното поведение от първата до последната минута заслужавахме трите точки. Бяхме по-добрият отбор с изключение на няколко ситуации. Жалко, че не успяхме да спечелим и да зарадваме хората, дошли да ни подкрепят по трибуните, и всички в България, които желаеха победата заедно с нас.
Единственото, за което съжалявам изключително много, е тежката контузия на Чочев и му пожелавам безаварийна операция и възможно най-бързо възстановяване. Стискам му палци и му желая бързо оздравяване.
Същото се отнася и за моя колега Пламен Илиев. Пожелавам и на двамата възможно най-бързо да се върнат и да помагат на националния отбор.
– Как оценяваш представянето си при завръщането си в националния отбор? Имаше две положения – при 0:0 в 18-ата мин и при 1:1 в последните секунди на продължението. Може би имаше и доза късмет при тях, но доколко решаващи определяш тези свои намеси?
– Не е моя работа да коментирам собственото си представяне, има си треньорско ръководство. Всеки от нас е имал намеси в различни моменти от мача, защото сме излезли на терена да си вършим работата. Генерално погледнато, спечелихме една точка, но трябваше да са три. Развоят на мача беше тежък за нас като цяло, но се вдигнахме, върнахме се в мача и се борихме до последно. Особено през второто полувреме момчетата хвърлиха всичко по силите си за победата.
– Без три точки от мача в Косово мисията ни “Евро 2020” през квалификациите става ли невъзможна?
– На нас целта ни във всеки мач е трите точки – да извличаме максимума, да подобряваме играта си, да се представяме на максимума на възможностите си и дори да го надскачаме. Ясно е, че в Косово ще преследваме само победата. Но пътят е дълъг, има доста мачове.
Само един отбор от нашата група изпъква и всички го знаем кой е. Хубавото при нас е, че изпъква колективът, всеки е готов да се бори за другия и за отбора, това е видно. С борба, себераздаване, постоянство, труд и с известна доза късмет може да се класираме на европейското първенство. С повечето момчета сме от 10-12 години заедно и нашата обща мечта е да се класираме на голям форум. Включиха се и някои много талантливи млади момчета, чиито качества се виждат. Заедно ще направим всичко по силите си този път да успеем.
А за Косово – дай боже да постигнем това, за което отиваме – победата.
