-
-
Хулио Веласкес вече десети месец е треньор на Левски, но неговата история, до голяма степен, остана скрита и неразказана за широката публика, отбелязва „Тема спорт“. Испанецът бе посрещнат скептично с визитката на наставник, който е обиколил много клубове, но не е успял никъде. Дали обаче наистина е така? Самият Веласкес разказва за себе си в интервю от 2021 г. пред сайта laparadinha.com, което ни помага да разберем повече за непознатата му страна.
С какво се занимава, когато е без отбор
В моя случай се възползвам от шанса да развия езиковите си умения. Говоря английски, испански, португалски и италиански, а по време на карантината с коронавирус започнах да уча немски и френски.
Когато съм без отбор, от една страна се посвещавам на това да гледам футбол, а от друга – да го анализирам. Това са две различни неща. Анализирам отборите, които харесвам. Техния план за игра, структурата им, а след това и клубовете, които са проявили интерес към мен, за да мога да видя дали проектът ще ме заинтересува. Днешният треньор трябва да е в крак с всичко и да гледа колкото е възможно повече футбол. Трябва да сме адекватни и с всички нови технологии.
Извън футбола обичам да чета, да ходя на театър със съпругата ми и прекарвам време със семейството. Но да се върнем към спорта… Има отбори, които гледам за удоволствие, а други ги следя, защото мисля, че може да имам възможности да ги тренирам. Следя първите и вторите дивизии в Испания, Англия, Италия, както и елита на Франция, Португалия, Мексико, Аржентина и Бразилия. Обичам също белгийската и нидерландската лига. Опитвам се да съм в течение с всичко. Харесваше ми да гледам Аталанта на Гасперини, Сасуоло на Де Дзерби, Лайпциг, Борусия Мьонхенгладбах, Специя…
В крайна сметка става въпрос за „кражба на идеи“ (смее се), които смяташ, че биха могли да ти бъдат полезни. Не можеш да си мислиш, че знаеш всичко. Ето защо този спорт е толкова богат.
За престоя във Витория Сетубал
Изключителен на спортно ниво. Когато пристигнахме там, те бяха отборът с най-малко отбелязани голове в шестте най-добри лиги на Европа. Имаха ужасяваща динамика по отношение на игра и навици. Ето защо сме горди, че успяхме да променим тази динамика и да стигнем близо до местата в Лига Европа, преди да дойде коронавирусът. Проблемът е, че клубът се сблъскваше със значителни финансови проблеми. Всъщност, те ни предложиха удължаване на договора преди, по време и след карантината, но предвид ситуацията, която беше, решихме да не продължаваме. Преживяването на спортно ниво обаче бе успешно, а те също имат и изключителни фенове. Жалко е, че клубът накрая бе изхвърлен в Трета дивизия поради неплатени дългове и задлъжнялост, които се влачеха от няколко години.
За първото излизане от Испания
Беше много позитивно (в Беленензес през 2015/16). Трудно е да отидеш в чужбина, така че, когато го правиш за първи път, е важно да мине добре. Истината е, че точно така стана. Заварихме отбора на 15-о място в Португалия, на три точки над зоната на изпадащите, а завършихме девети, на 12 точки пред чертата. Също така не бяхме далеч от зона „Европа“. Играта беше много позитивна и феновете я оцениха. Втората година също вървеше добре, докато не решихме да си тръгнем. За щастие, първият път в чужбина беше позитивен. Трябва да кажа, че спомените ми за Португалия са изключителни и мога да говоря само с добри думи за футбола там.
Как оценява краткия си престой в Удинезе
Като изключение. Във футболен план издържахме само 11 мача. Целта ни бе да не попадаме в зоната на изпадащите и ние винаги изпълнявахме тази задача – дори не стигахме до тези места. Също така генерирахме добавена стойност за клуба с някои играчи, които започнаха да получават повече игрово време. Например, с Родриго де Пол успяхме да увеличим стойността му и да го направим по-постоянен, като в крайна сметка го направихме играч за националния отбор на Аржентина (и титуляр при победата на финала на Мондиал 2022). Сега всички знаем кой е Родриго де Пол и каква е пазарната му стойност! Същото се случи и с Хуан Мусо на вратата, и с Кевин Лазаня, който бе повикан в италианския национален отбор. Винаги постигахме целите си и също така получавахме много добро отношение от феновете. Лично аз ценя високо времето в Удине, защото научих нов език и имах шанс да тренирам в Италия – страна, която обичам и обожавам. Понякога хората търсят бърза промяна, но в този случай това не се случи, защото те си останаха на същите позиции през целия сезон.
Успехите с Алкоркон и Мурсия
Когато пристигнахме в Мурсия (2013), отборът бе изпаднал предната година, но все пак се спаси заради административното изхвърляне на Гуадалахара. Заедно с Хаен, той имаше най-ниския бюджет в Сегунда дивисион, но ние бяхме на върха през цялата година, играейки добре. В крайна сметка завършихме четвърти и бяхме елиминирани от Кордоба в плейофите за промоция в Ла Лига. Спомените за това, което постигнахме, са прекрасни, дори с много малък бюджет.
В Алкоркон заварихме отбора в зоната на изпадащите (2016), но успяхме да го спасим и да направим история в Купата на краля, стигайки до четвъртфиналите, а почти и полуфиналите. Бяхме елиминирани от Алавес – отбор, който почти победихме. През втория ни сезон вече бяхме в средата на таблицата.
Сложно ли е да води голям клуб като Бетис
Не сложно, а суперсложно. Клубът излизаше от най-лошата година в историята си, която завърши с изпадане от Ла Лига (2014). Водеха се дела в съда, нямаше собственик, трима или четирима души се бореха да поемат контрола над клуба. Нямаше и спортен директор…
Въпреки това имах късмета да тренирам наистина велик клуб, какъвто е Бетис, но в най-лошия момент от историята му. Напуснахме поради смяната на ръководството. Тогава всичко се промени, но бяхме на позиции за плейофите. Истината е, че Бетис беше ежедневна магистратура както в професионален, така и в личен план.
Тренира първия, втория и третия тим на Виляреал
Пристигането във Виляреал бе голям късмет. Имам страхотни отношения с хората, които ми дадоха първия шанс в професионалния футбол. Гордея се, че бях там.
Случи се благодарение на Купата на краля през 2010-а, когато бях треньор на Поли Ехидо. Опълчихме се на Виляреал и така бях забелязан. След няколко месеца в третия отбор, бяхме качени във втория, а на следващата година и в първия. Бяхме там през първата половина на сезон 2012/13, когато клубът реши да направи промяна. Уважаваме решението, но трябва да се знае, че ние винаги бяхме на места за директна промоция или минимум плейофи за Ла Лига. После се взеха много нови играчи, които вдигнаха качеството, докато ние започнахме на 70% с хората от резервния отбор. Във Виляреал дадохме път на футболисти като Ману Тригерос, Мой Гомес и Жерар Морено, които по-късно направиха големи кариери.
