-
-
Миналото лято в ЦСКА на теория имаше само един непроблемен пост и това беше вратарският. На разположение на армейците бе дългогодишният стожер Густаво Бусато, който е далеч от безупречен, ала вършеше работа и бе най-постоянният играч на отбора в предходните 3 сезона. И неслучайно единствено неговото име се е случвало да бъде скандирано от трибуните през последните години. Включително и в Европа е спасявал тима неведнъж. С привличането на Иван Дюлгеров от Черно море червените си осигуриха равностойна конкуренция между двама вратари на различна възраст, но с достатъчен опит.
Оттук насетне обаче в „играта“ влиза един фактор, който много често се подценява и дори забравя. А именно треньорската работа с вратарите. В случая, от ранната есен на 2024 година допреди няколко дни, тя бе дело на неразделната част от щаба на Александър Томаш – Тодор Кючуков. И неприятната за него истина е, че под ръководството му формата и на Бусато, и на Дюлгеров спадна. Във всеки един компонент от вратарската игра. Това се забелязваше най-осезаемо през месеците ноември и декември от есенния дял на първенството. Томаш много държеше вратарите му да играят активно с долните си крайници, в унисон с модерния европейски футбол, но пропускаше подробността, че на това трябва да ги учи и тренира един от най-слабите вратари при играта с крака в историята на ЦСКА – Кючуков. Който е гледал загрявката на финала за купата с Лудогорец, си е припомнил. Парадоксално е.
И от безпроблемен и вратарският пост стана проблемен. Този аспект е един от многото червени флагове на този иначе добронамерен треньорски щаб, но със скромни възможности и самочувствие без покритие.
С идването на зимата пък бе допусната тайминг грешка с привличането на трети вратар, който предварително се превърна във фаворит за титулярното място и на практика го получи. Не им стигаше напрегнатата ситуация между Бусато и Дюлгеров, които не приемаха добре ситуацията да са резервна опция един на друг, но доведоха и младока Фьодор Лапоухов заради специфичните му качества. В момент, в който армейците най-малко имаха нужда от рязко въвеждане на революционни иновации, защото опасността от нов кошмарен сезон тегнеше и тогава. Около половин година по-късно националният страж на Беларус е критикуван от фенове за грешки, но чисто и просто той се оказва третият в списъка, на когото формата пада след съвместна работа с Кючуков на базата в Панчарево. В България с лека ръка се клеймят играчи, а треньорската работа страшно много се подценява.
Ако се съсредоточим върху двамата нови вратари в тима, трябва да кажем, че Иван Дюлгеров такива лесни голове като в дербито с Левски не допускаше в Черно море. Никога не е блестял, но беше много по-стабилен на „Тича“. А който е гледал и си спомня контролата между България и Беларус през септември 2024 г. (0:0), се е убедил, че Лапухов е един от най-талантливите вратари в Източна Европа в своята възраст и погледнато в перспектива армейците имат актив в негово лице. А неговата най-добра версия е възможно да видим през следващия сезон, ако с него се работи на по-високо ниво.
В клуба пък е време да започнат да се учат от допусканите дисбаланси и грешки, защото в противен случай омагьосаният кръг и страданието на привържениците ще продължат.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
