-
-
Преди малко повече от 5 години Левски бе оглавен от една от най-безспорните си живи легенди. Наско Сираков стана мажоритарен собственик на родния си клуб на 2 юни 2020 година и след много трудности от различен характер през август 2025-а можем да кажем, че той върна Левски на футболната карта в Европа. Въпреки че играта днес е много различна от времената на синята приказка, когато той бе директор, а също и самият Сираков не е същият, с грешки по пътя, но методично с опита си в материята, той направи така, че Левски да изглежда състоятелно на фона на колоната под хегемона Лудогорец.
Нещата обаче не стартираха никак гладко. Наско завари един финансово изнемогващ клуб и морално капитулирал отбор, пълен с играчи, които при други обстоятелства не биха били част от основния състав на 26-кратния шампион на България. С оглед на безпаричието и несигурността за бъдещето Левски трябваше да започне сезон 2020/21 с отдадения на клуба треньор, винаги готов да спасява положението – Георги Тодоров. През есента се потърси промяна на поста и младият Живко Миланов, макар и за много кратко, наследи Тодоров. Седмици по-късно управлението на Сираков потърси решение на слабите тогава резултати с оставилия преди това добри впечатление на „Герена“ Славиша Стоянович. Този брак трая около шест месеца – и след опити за кърпеж с дуета Миланов-Симов се случи дългоочакваното и ключово завръщане на Станимир Стоилов. Експертизата на Мъри бе ключова за това Левски да завърти колелото така, че трендът в управлението на Сираков като собственик в първата му година да претърпи обрат. От калта към летеж, плодовете от който се браха доскоро. Стоилов изгради добър отбор с много оскъдни средства за привличане на играчи, като с този тим хасковлията върна Левски в челото на Първа лига, спечели Купата на България и изхвърли от Европа многомилионната селекция на гръцкия гранд ПАОК. Но най-големият успех по онова време на събралия се дует Сираков-Стоилов е, че синята общественост отново започна да пълни стадионите и да мечтае. А това, освен енергия и вяра, носеше и приходи, които даваха живот на синята институция. Нюхът на Мъри за футболисти с потенциал, свои и чужди – Андреев, Сундберг, Петрис, Ван дер Каап, Кордоба, Анди Краев, Уелтън, Роналдо, че дори и Ел Джемили, донесе животоспасяващи милиона на клуба, помогнали за началната и главна цел на собственика – да спаси Левски от фалит, поддържайки ежедневния му живот и връщайки натрупани стари борчове. Осезаем пропуск на Наско Сираков е липсата на повече настоятелност за задържането на Мъри, но както е видно и днес – той се справя добре и без него. С опит, усет и инат.
Наследникът на Стоилов, Николай Костов, до едно време управляваше добре наследството му, отстрани два отбора в Лигата на конференциите, но постепенно дойде очакваният регрес, особено след разпродажбата. Така че това треньорско решение на собственика не може да мине за далновидно, ала и не нанесе големи щети.
След него Сираков няма грешка. Станислав Генчев беше изключително удачен вариант, с който бе компенсирана липсата на стабилност в резултатите при предшественика му. Генчев остави Левски в много добра позиция за печелене на евроквота, а покрай краткия му престой на „Георги Аспарухов“ клубът направи много сносни входящи трансфери. Защитниците Алдаир, Майкон (б.а. – бразилецът бе привлечен преди назначението на треньора) и Макун в скоро време може да са следващите, които ще напълнят касата на Левски. От утвърждаването на Марин Петков може да се очаква същият резултат.
Другата орбита при Сираков обаче дойде в неочакван момент и с неочакван инструмент Наско върна Левски на картата в Европа с треньор Хулио Веласкес, в чийто успех у нас логично никой не вярваше. През пролетта вероятно дори и подопечните му състезатели. Е, назначаването на специалист от континенталния лидер Испания няколко месеца по-късно се оказа поредният успешен ход на мажоритарния собственик. На този етап от развитието си Левски играе смислен и често печеливш футбол в Европа, а и у нас, левскарите продължават масово да подкрепят отбора си на стадиона, независимо от съперника, в отбора ключова роля играят българи – в това число и юноши на клуба и заедно с тях като цяло сините разполагат с конвертируем на пазара състав. Който на всичкото отгоре е и тим в пълния смисъл на думата. Или, иначе казано, Сираков не позволи инерцията от Стоилов, за която той също има заслуга, да изчезне. Запази я, с някои лъкатушения по пътя. Пред него сега стои предизвикателството да надгради връщането на картата на славата на Левски. Дали това е по силите му, настоящият сезон е удобен да разберем. Обзетият от летаргия Лудогорец е готов да падне от върха, големият съперник ЦСКА е в несвяст, а именно липсата на титла в битието му на собственик – заради историческите стандарти, се явява пречка Наско Сираков да бъде признат дори и от тези, които в последните години не гледат на него еднозначно. Така или иначе обаче, с различни перипетии пред себе си и лични несъвършенства, например непремерения понякога език, голмайстор номер 1 на Левски за всички времена остава един от малкото футболни хора у нас, които инстинктивно усещат и разбират базисните неща и същината на материята футбол.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
