
Един от водещите футболисти на Левски, Марин Петков, сподели впечатленията си от лагера на „сините“ в Правец, а също така говори за двубоя от Лига Европа срещу Апоел Беер Шева. Ето какво сподели той пред „Мач Телеграф“.
– Как се чувстваш като победител в класацията на „Мач Телеграф“ – „Топспринт“, която вече 35 години се провежда и фактът, че ти вече си редом до толкова много известни и велики български футболисти, както и сам се увери?
– Здравейте, първо се чувствам много добре и съм изключително благодарен на Господ, после на моето семейство, защото аз без тях съм за никъде. Благодарен съм също на всички хора в Левски, на моите съотборници, на треньорите, на ръководителите и на абсолютно всички, които се занимават с мен. И наистина е чест да бъда сред толкова познати и в близкото и далечното минало имена. Това е още една мотивация, че вървя в правилната посока и трябва да продължавам без да се отказвам.
– Като говорим за правилна посока, започнахте подготовка, действате по план. Ти как се чувстваш, тренирате усилено, предстоят и мачове с Апоел?
– Чувствам се добре. Нормално е, когато сме в подготовка, краката да тежат повече, както се казва. С времето ще освежаваме. И се надявам на 10 юли всеки един да бъде подготвен, защото ни очаква много сериозен противник и се надявам да го отстраним, както преди две години.
– Ти какво помниш от тези мачове тогава? При тях няма как да няма напрежение, защото мислят за близките си в родината им, но предполагам и няма никакво подценяване при вас.
– Не, абсолютно няма. Моите спомени са не много добри от първия мач, защото се контузих и беше доста неприятно за мен. Реванша го гледах горе от трибуните, при публиката. И чисто като емоция тогава усетих какво им е на феновете да преживееш буквално тази драма. Ние нали поведохме в резултата, играхме много добре през първото полувреме, смея да твърдя. През второто полувреме това спадна и те ни изравниха. Обаче в последната минута като вкарахме и една от най-чистите емоции, които може да изпита един запалянко. Почувствах я и аз в този момент, чисто като фен, а не като част от отбора. Беше наистина забележително.
– Тази купа не е с размерите на шампионската титла или Купата на България, но пожелаваш ли си да вдигнеш и такъв трофей в най-скоро време?
– Разбира се. Да не казвам клишетата, че Левски се бори за титла и купа всеки сезон. Това е ясно. Но се надявам индивидуалните награди да са предпоставка за колективни такива, както за мен, така и за съотборниците ми. Пожелавам си всички от отбора да сме здрави и заедно да преминем през това, което предстои.