-
Дългогодишния преподавател в треньорската школа Михаил Мадански сподели мнението си за сериозния брой чуждестранни наставници у нас.
„Около 40 процента от наставниците у нас са чужденци. Няма нищо лошо в това, по принцип. Във Висшата лига имаше само двама англичани. Там хората не правят проблем с това, защото клубовете са едни от най-богатите в света и могат да си позволят да взимат едни от най-добрите мениджъри. Аз лично не възразявам да има чужди треньори, но наблюденията ми през последните 10-15 години показват, че от около 20 чуждестранни специалисти е успял само един да постигне нещо запомнящо се и това е Бруно Акрапович“, обяви Мадански пред „Мач Телеграф“.
„Останалите, нека да ме извинят президентите на отборите у нас, но няма чуждестранен треньор, който да е дошъл в България и ние всички останали да кажем „Уау“. В никакъв случай не идват някои светила в треньорската професия, които да засенчат българските специалисти. Факт е, че Лудогорец влезе в Шампионската лига с български треньори. Всички останали се провалиха. Знам, че за тях това е най-важно. Най-големите успехи на Левски са със Станимир Стоилов, тези на ЦСКА – със Стойчо Младенов. Самият факт, че при „червените“ в последните години се извъртяха много чужденци, но резултат няма. Два пъти отборът влезе в групите на Европа със Стамен Белчев и с Младенов. Взеха Купата на България с Любо Пенев и Христо Янев. На този етап не виждам особена разлика или качество, което да е от полза за българския футбол. Аз съм „за“ да дойде чужденец, който е доказано име, но ако има такъв той няма да дойде в България, футболът ни е непривлекателен. Няма в последните години някое име на чужденец, което да ми е направило впечатление, с изключение на Валдас Дамбраускас, който беше начело на Лудогорец. Тогава отборът играеше красив и качествен футбол“, добави той.
„Всички в Европа са подписали конвенция, свързана с треньорското образование. То се провежда във всички държави по един и същ начин. В тази връзка няма особено голяма разлика. Част от професията на треньора е да се самоусъвършенства. И да се развива в клуба, който и да е той. Това, което не ми харесва в нашите треньори, е, че когато останат без работа, не полагат усилия да вникнат в това какво трябва да направят. Най-елементарното е да си платят и да изкарат един стаж в някой клуб. Това се случва с някои от по-младите, например със Станислав Генчев, Малин Орачев, Александър Toмаш, Ивайло Петев и др. Те си платиха и изкараха стаж в големи отбори в Европа. Това е пътя да се развият. Класата на чужденците не е по-различна от тази на българските треньори“, продължи Мадански.
„В България се работи много трудно. Тук има много фактори, които буквално пречат на работата им. Нашият футбол е труден за разбиране и адаптиране. Ние страдаме от лоша футболна среда. Тя е като тази в държавата. Някои от чужденците много трудно се ориентират. Има български наставници, които като получат Про лиценз и трябва да бъдат треньори само на Левски, ЦСКА или Лудогорец. Те отказват предложения за работа. Не искат да работят с юноши, не искат да са треньори на отбори от по-ниското ниво, защото искат да работят само на високо. Има такива, които години наред чакат голямата оферта, а тя докато дойде 7-8 вече са минали и те не са в треньорската професия. Така треньор не се развива. Той не трябва да отказва работа и постоянно да се усъвършенства. Това е истината. Колкото до въпроса за поста национален селекционер съм на мнение, че има български треньори, които са подходящи и притежават нужните качества“, завърши той.
