-
-
Близо седмица след финала за купата, червена България не спира да страда не толкова заради загубата, а заради отношението на отбора по време на мача и на клуба след него. За събитието на годината във футбола ни и актуалните теми около армейците, доц. д-р Михаил Мадански – бивш треньор в ЦСКА и настоящ преподавател в HCA – говори в интервю за „Тема спорт“.
Доц. Мадански, присъствали сте на финала за купата, как усетихте атмосферата?
– Доста отдавна не бях ходил на мач на ЦСКА. Като много фенове, за този финал реших на всяка цена да го гледам на живо. Тръгнах доста по-рано, паркирах около Орлов мост и слизайки от колата видях нещо, което не съм виждал много години. Мога да го сравня с мачовете с Ливърпул и Байерн Мюнхен от миналия век, на които съм присъствал. Тогава не можехме да си купим толкова червени фланелки. А сега едно червено море, щастливи хора, изпълнени с надежда. Поздравяваха се, мен ме поздравяваха, канеха се да вземем купата. Имаше една позитивна атмосфера, едно желание, което да те накара да ти се иска да си футболист на ЦСКА в този момент. Като отидеш на мач обаче, има и връщане от него. След края една група запалянковци ме срещна и ми каза: „Господин Мадански, какво ще го правим този Томаш? Той ни скъси живота“. Много разочаровани фенове, отчаяни, което на мен ми показа, че много малко хора си дават сметка какво се случи в този финал.
А какво се случи?
– В най-важния мач за годината – пълна безнадеждност, уплашени футболисти, вдървени. Нищо не им се получаваше на червените. Отборът в предходните мачове загатна някакви възможности. Без значение от съперниците, направиха силна победна серия със стил. Във финала видяхме нещо съвсем друго.
Сякаш това се случва с този състав във всички по-важни и напечени мачове?
– Очевидно е, че в отбора има изпълнители, които не са печелили трофеи. Като че ли някои от тях не си дават сметка какво е да дойдеш в един отбор с традиции. Те не осъзнават, че изискванията към тях са много по-големи от това да биеш два-три пъти някои посредствени отбори и след това, каквото стане с по-силните. В мисленето на по-голяма част от тези играчи няма нищо шампионско, нямат такъв манталитет на победители. В по-важните мачове отборът се срутва. Тук е основната роля на треньорския щаб. Освен да тренират добре тима за мачовете, трябва да бъдат и много големи психолози. Трудно е да направиш от човек с посредствено мислене шампион. Шампион се става и се гради характер само с победи срещу силните. Щабът има много голяма вина за това, че липсва шампионският дух в този състав. Няма кой да го създаде. Поради някаква неизвестна причина 10-15 дни преди мача се заговори за предпазване на играчите от напрежение. Какво напрежение, какви пет лева, хора? Защо не ги пазят от напрежението, когато накрая на месеца някои се подписват на големи заплати?
Александър Томаш каза, че това е най-лесният мач за един треньор. Съгласен ли сте?
– Не съм съгласен. От гледна точка на мотивация, наистина е най-лесно, защото играчите знаят за какво играят. Пред треньорите обаче стоят много други по-важни неща, с които се съмнявам да се справиха. Дали бяха избрани правилните играчи за този мач? Защо точно преди него започна да се прави една постоянна въртележка по позиции? Тъкмо Фаетон малко блесна и даде някаква надежда, Бютучи – също. С тях смятах, че ще има успеваемост в отговор на агресията на разградската защита. И изведнъж ние излизаме без типични крила. Илиан Илиев се мъчи отдясно като обърнато крило, не му е там позицията. Халфът Скаршем го слагаме като обърнато ляво крило. Моето мнение е, че не беше подбран правилният титулярен състав, но може и да не съм прав.
Христо Стоичков, в часовете след мача, посочи изпълнителния директор и треньора като виновници за представянето на ЦСКА и поиска да поемат отговорност. Какво мислите за това?
– За изпълнителния директор не мога нищо да кажа, не го познавам. Досега не се е занимавал с футбол, още му е много далечна материя. В крайна сметка той като изпълнителен директор се занимава с много други неща, но трябва да направи сериозен екип от футболни хора, които разбират материята. Стоичков е прав да иска оставки. Едва ли ще доживеем някога да имаме футболист като него, който да е номер 1 в света. Стоичков има право да говори и трябва хората внимателно да го слушат. Много проблеми лесно се замитат под килима. Всеки дава идеи, всеки критикува, но Христо Стоичков може да изисква оставки. Може би неговите думи ще имат необходимия ефект. Аз продължавам да твърдя, че Томаш притежава треньорски капацитет.
Нормално ли е спортният директор Нога да не говори пред медиите, дори и след този мач?
– Ще започна с това, че привличането на Пауло Нога е изключително добър ход на ръководството на ЦСКА. Това е човек с много висока експертиза, който се е доказал с работата си в известни европейски клубове. Говорил съм с човек, който е имал допир с него във Франция, и той ми сподели, че е възхитен от методите му, от отношението му към работата и знанията, които притежава относно ръководеното на детско-юношески академии. Мисля, че с експертизата си той ще бъде полезен не само на ЦСКА, но и на целия детско-юношески футбол у нас. Само че ми се разминава с понятието спортен директор. Дотук той, като че ли е в ролята само на спортен наблюдател. В ролята си на спортен директор Нога трябваше да направи няколко по-сериозни хода. Можеше да седне до Томаш на някоя важна пресконференция, можеше да поеме част от ударите, насочени към треньорите, можеше на база опита си да каже, че треньорите работят добре, обстановката е позитивна и че ще продължи да се надгражда. Или да каже обратното – че не е доволен от треньорското ръководство. Мълчанието му, проучването на обстановката от негова страна продължи доста дълго, но не бива да бързаме с оценка за него.
Дали проблемът не идва от това, че не е бил никога точно в тази роля?
– Като футболен човек може много бързо да влезе в тази роля. Моето очакване е да направи силен екип за школата и след това да влезе сериозно в ролята на спортен директор. Като бивш треньор и спортен директор имам теза, че един спортен директор не трябва да казва на един треньор, че е зад него, а трябва да върви пред него.
В последните дни се появяват информации, че ръководството се готви да освободи Методи Томанов като шеф на скаутското звено. Правилно ли ще е такова решение?
– Познавам Методи Томанов добре. Той е от този тип хора, които притежават едно много силно човешко качество – честност. А също и независимост. Предполагам, че на някои хора Методи Томанов не е удобен и затова се пускат такива слухове в пространството, защото познавайки го знаят, че той няма да издържи и ще си подаде оставката. Понеже той не обича да злоупотребяват с неговото име. Няма как за няколко месеца да направи чудеса по отношение на селекцията, особено когато говорим за един трансферен прозорец, и то зимния. Томанов е доказал, че може да работи добре и се надявам тези информации да останат само слухове.
