-
-
На 14 юни Янтра обяви името на новия си старши треньор след раздялата с Тодор Киселичков. Ковачите се довериха успехите да кове Емануел Луканов. Пет месеца по-късно резултатите са на лице – габровци все още не познават вкуса на загубата и са сред челниците. За всичко това и предстоящия исторически мач на осветление с Локо ГО Луканов говори в интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Луканов, очаквахте ли толкова силен старт на сезона от Янтра, отборът все още няма загуба – 7 победи и 3 равенства?
– Лично за себе си го исках. Винаги подготвям така отборите си, че да преследват единствено и само положителни резултати. На този етап ни се получават нещата с Янтра и то много добре. Мисля си, че в самия Габрово обаче някои „доброжелатели“ не го искаха. Чувах слухове, че отборът ще се бори, едва ли не, да не изпадне. Чувах, че сме били развалили почти готов тим… Явно „доброжелателите“ не са имали такова очакване за старта на сезона. Ние обаче сме се концентрирали на сто процента в съблекалнята и на терена, затова не обръщаме внимание на това. Щом се получават нещата, значи сме го искали и сме вярвали, че може да стане.
Сега ви очаква регионален сблъсък с Локо Горна Оряховица, който ще е с историческа стойност – за първи път на стадион „Христо Ботев“ в Габрово ще се играе мач на осветление. Това променя ли нещата във вашата нагласа за сблъсъка?
– Да, по-различен ще е този двубой за града. Аз обаче не искам да попадаме в тази „клопка“, в суматохата и еуфорията, които се създават покрай осветлението. Защото ние трябва да останем концентрирани, както казах, в съблекалнята и на терена. Осветлението няма да помогне на футболистите да спечелят мача. Ние сме длъжни да останем здраво стъпили на земята, както е било досега. И ако това стане, то тогава ще се случи и най-хубавото за феновете в този ден – да им се отблагодарим с една победа. Това ще е черешката на тази торта.
Гласно или не – Янтра предполагам, че се цели в промоция за елита. Колко трудна задача е това с оглед факта, че сега директно влиза само първият, а вторият играе бараж?
– Зная, че е клише, но наистина го караме тренировка за тренировка, мач за мач. Всеки противник е различен, разузнаваме го, има си своите специфики. Така че сме концентрирани и си следваме нещата едно след друго. Накрая ще видим, в този живот няма нищо на всяка цена.
Предполагам си давате сметка, че серията ви без загуба и без допуснат гол (б.р. -седем поредни сухи мрежи) все някога ще свърши?
– А, не знам. Не е казано кога, няма точна дата (смее се). Не е записано никъде.
Янтра е единственият отбор от началото на сезона, който успя да победи Фратрия и то като гост. По-специален ли бе двубоят за вас, след като преди година водихте именно Фратрия и защо не се получиха нещата там?
– Не се получиха, защото се почувствах леко подлъган и подмамен от тяхна страна, но те си знаят. Вървят си по техния път, но искам само да разбера какво означава организация за Първа лига. Защото ние се подготвяме и правим селекция за елита, но думата „организация“ ми е малко по-интересна. Бих искал да разбера какво точно означава този жаргон. Самият мач за мен беше по-специален. Но искам да подчертая, че няма по-специален двубой за мен от този, когато се изправям срещу Етър. Фратрия е отбор, който е създаден преди три-четири години и не мисля, че може да предизвика кой знае каква специалност в мен. Това беше най-лесният ни двубой и от тактическа, и от психологическа гледна точка. Просто на този еднотипен футбол, който играят, ние трябваше да отговорим. Моментът си дойде.
Дунав, Янтра, Фратрия и Вихрен ли са четирите фаворита за промоция, на база резултатите до момента?
– Сега предстои 12-ият кръг и той ти казва, че са това отборите. Но гледам тимове като Пирин, Етър, Хебър, които не са за отписване. Аз бях година и половина в Етър и такъв комфорт не съм имал. От мен всичко се изискваше – на всяка цена да се влезе, победи във всеки мач. После пък бяха недоволни, че сме влезли в Първа лига, но не сме побеждавали на „Ивайло“… Целта беше влизане, а в следващия момент пак бяха недоволни. В тези отбори треньорите получават страхотен комфорт. И това са имена в българския футбол и те са длъжни да печелят. Първенството е доста изравнено. Вихрен например е новак в групата, но има куп играчи със сериозен опит в А група.
Янтра ли се оказва най-точният пристан за вас до момента в кариерата ви и тук ли се чувствате най-добре?
– Аз съм се чувствал добре и в Етър, и в Черно море, и в Берое. Просто желая професионализъм. Но искам да кажа, че в Янтра е най-добрият колектив, в който съм попадал и работил. Никога досега не е било така. Винаги е имало някаква проблематика между момчетата, някакви недоизказани неща. Винаги е имало някаква злоба помежду им. Пък да не говорим, че и в отборите, в които съм бил, е било пълно с чужденци. Говоря за Берое, за Черно море. Миналата година чувам колега да казва: Моят отбор е все едно Атлетик Билбао. Гледам кой е неговият отбор (б.р. – визира Моралес и Беласица), а той с четирима чужденци. Ами Атлетик Билбао няма четирима иностранци и никога не е имал! Аз си мисля, че ние може да се оприличим на този славен испански клуб, защото в Янтра нито Управителният съвет, нито президентът говорят за чужденци. Ние, първо, че играем само с българи и второ сме млад отбор. Нашата средна възраст е 23 години, без нито един чужденец. Обаче всеки като каже Янтра Габрово и се оглежда в Мартин Райнов, в Асен Георгиев и дотам.
И все пак, срещате ли някакви трудности в работата си в Янтра Габрово?
– Трудности нямам, имам затруднения, че не разполагам с нужната бройка играчи. И затова не се хващам да правя някакви гръмки прогнози, защото трябва да видим докога ще издържим така. Да, може би не ти и трябват толкова играчи, но все пак в дългосрочен план ще окаже влияние – контузии, наказания.
Като изключите Янтра, който е отбор във Втора лига, кой ви прави най-приятно впечатление като футбол?
– Дунав Русе. Те отговарят на абсолютно всичко за елита. Имат много добър треньор в лицето на Георги Чиликов, който е мой много добър приятел. Имат структура, която отговаря за Първа лига. Имат и солидни спонсори. Още не сме се срещали с тях. Вихрен също е на добро ниво. Малко ме изненада Етър, че е на тази незавидна позиция. Очаквах повече от тях. Пирин, Хебър и Черноморец Бургас не ги забравяйте. Това да атакуваш от втора позиция и когато никой не те забелязва е опасно. Марек най-вероятно също ще се събуди.
